Лудориите на една крава.

Глава 1

Добре, предавам се, всичко ще разкажа.

Името ми е Крава. Тази година ми се случиха някои неща. Свързани с мен, моето семейство и целия свят. Беше пролет. Аз почиствах новата ни къща. Съвсем наскоро бе забранен човешкия труд и затова бяха създадени нови хуманоидни роботи, които да поемат цялата дейност на хората. За моето семейство не бяха новост, използвахме ги от години, но сега трябваше да вземем по-нов модел, заради наскоро въведените изисквания за безопасност. Проблемът е, че тази техника все още не бе достатъчно надеждна. Трябваше на робота да му бъдат инсталирани драйверите на къщата, за да може да комуникира с всичките и системи и да си върши домакинската работа. Естествено за моя мъж бе да загуби диска с драйверите и сега трябваше да чакаме становище от компанията производител на къщата, за да се справим с проблема с домакинската работа. Така се наложи аз да работя вкъщи като домакиня от миналия век, да мия чинии, да лъскам под, да пера и т.н. Всички мои приятелки от квартала се скъсаха от смях, докато търсех сапуни и прах за пране от антикварния магазин. Те, разбира се, редовно ходеха на молекулярен трансформатор, който им правеше бюстовете по-големи или малки - в зависимост от това в какво настроение е мъжът им., Сменяха цвета на очите си и цвета на косата си само с една гласова команда. Аз бях по-консервативна, цял живот вече 27 години живеех с външния вид, който ми бе отредила природата... Е, случи ми се да ползвам веднъж трансформатора, когато мъжът ми се прибра много късно вечерта. На другия ден завари жена си състарена с около 40 години и огромни червени гнойни пъпки по лицето, както и несравнимо набръчкан и клюмнал нос с класическата синя брадавица.

Първо, той въобще не успя да ме познае, но след като разбра какво съм направила със себе си, почна да ме убеждава веднага да отидем при молекулога и трансформатора и да оправим нещата. Аз възразих и споделих намерението си да прекарам следващите 24 часа с новия си външен вид. Той, разбира се, полудя, защото именно в този ден бе фирменото парти на компанията, в която работеше и аз щях да изнеса реч от името на съпругите на служителите. Освен всичко друго, цял ден не успя да хапне нищо, тъй като аз винаги седях някъде наблизо и го гледах влюбено. На партито на няколко пъти се опита да ме представи за майка си, но аз не му позволих да провали появяването ми на сцената. Там възторжено говорих за моята любов към мъжа ми, след което облизах червилото от съсухрената ми уста и направих леки намеци за бурния ни нощен живот. Колегите му гледаха с недоумение, а жените с нескрито отвращение. Накрая на моята реч споменах, че съм горда да съм омъжена за служител в LOGO Corporation, тъй като това е признак на висок морал и целомъдрие. В този момент мъжът ми и секретарката му, която седеше до него, забиха поглед в земята. Аз се усмихнах и си тръгнах. Докато прекосявах залата, всичките безупречно красиви мъже и жени ми отстъпваха място, без да се наруши и за миг създалата се тишина. След което се обадих на доктора си, който ми записа извънреден час и възвърна вида ми. Малко по късно се прибрах вкъщи, където ме чакаше Оли - моят любим мъж. Той никога повече не закъсня от работа и нашето семейство бе щастливо заедно.

 Както и да е, тази история остана далеч в миналото, а трябваше да се справя с редица важни въпроси, като това да намеря информация за това как се чисти и пере. Затова влезнах в мрежата. Вече притежавах network диадемата, която приемаше сигнали от мозъка ми и изпращаше такива до сателитите и работеше вместо компютър. Това устройство ми помагаше да получа конкретни знания. То изграждаше нови невронни връзки в мозъка ми, позволявайки ми да използвам максимално неговите възможности. Една от целите му бе да се свързва и с други хора от планетата. Искрено се възхищавах на диадемата, която до голяма степен промени живота ми. Много хора я използваха, за да придобиват все повече и повече знания, като за това не полагаха никакви усилия. Ползваше се в образователните центрове, където учителите бяха заменени с диадеми, които се раздаваха на ученици от помощници и следящи реда служители на училищата. Всеки предмет беше свободноизбираем, но бе задължително в края на всеки клас всяко дете да има 2800 точки от тестовете за интелигентност, които се провеждаха пак благодарение на диадемата. Ползването на хартия бе забранено, тъй като това беше ценна суровина и само художници и политици, както и някои светски личности можеха да си позволят да закупят такава. Въпреки че имаше много хора, които ползваха диадемата непрекъснато и поставяха рекорди за най-много получени знания, имаше и такива, които я слагаха рядко, само когато имаха нужда от някакво конкретно умение или информация. Аз бях от средния тип. Беше ме страх от хакери, тъй като някои много добри можеха да проникнат в съзнанието ти и да те накарат да вършиш твърде нетипични за теб неща. Имаше един руски вирус, който веднъж успя да проникне в съзнанието ми и тогава пих 8 водки, пях "калинка моя" и танцувах казачок. Оли ме закара в болницата, озадачен от поведението ми и тогава лекарите видяха промените на молекулярно ниво в сивото вещество на мозъка ми. После се оказа, че много хора са били засегнати и затова бе забранен вноса на водка, докато се отстрани проблема и се изчисти вируса от системата. За съжаление, щетите за някои хора бяха непоправими - те бяха приели вредния софтуер като част от съзнанието си и отказваха да бъдат „прочистени". Вирусът се казваше Сталин1944. Очевидно ставаше въпрос за световна конспирация, защото все повече хора обичаха да пият водка, което бе признак за опит населението на една цивилизована държава като Европа да бъде докарано до деградация. Когато слагах диадемата обаче, не мислех за това, просто трябваше бързо да се свържа с някой, който е чистил или правил нещо такова през живота си. Съсредоточих се до думата чистене и почнах да попадам на какви ли не истории на хора, чиито баби и дядовци са се занимавали с тази примитивна дейност. Влезнах в една международна енциклопедия, която бе публикувана не в Mint network, а в интернет - старата мрежа, която бе останала нещо като музеен експонат за бъдещите поколения, защото даваше най-много свидетелства за миналото на нашите предци. Разбира се, купчините стари сървъри, които бяха свързани с био-компютрите (компютри, чиято информация се съхраняваше в биомаса и ДНК), бяха твърде тромави и не притежаваха същите възможности като сегашната техника. Все пак видях какво представляват уредите за чистене - за тоалетните имаше някакви подобни на антени съоръжения, това, с което се чисти под, приличаше на октопод от морския музей, за който бе прикрепен дълъг конус, направен от биомаса. После видях и метла. В по-примитивния вариант имаше дълги био влакна, а в по-развития - полиетиленови косми. Говорих с една жена от Африка, която казваше, че дава курсове за възстановяване на стари женски способности и работила по програма, финансирана от АОЩ - африкански обединени щати. Само срещу 20 евро можех да проникна в съзнанието и, както и на това на някои членове на нейната организация, и обещаваше да се науча да чистя и мия чинии. Очевидно програмата бе много популярна, защото присъствах на mind конференция и в мрежа бяхме се събрали около 30 човека. Забелязах характеристиките на повечето - бяха от онези природни организации, които твърдяха, че храната не трябва да се добива чрез молекулен трансформатор, ами трябва да се отглежда в природата. Разбира се, имаше някакво основание, оказа се, че в молекулните трансформатори по света били въведени кодовете на само един прототип от всяко растение или животно, използващо се за ядене, което означаваше, че цялото човечество се изхранваше с една и съща храна от 68 години. Биолозите твърдяха, че видовете се променяли и човекът имал нужда от новата храна, която давала природата. За сравнение посочиха, че за хората от 2008 година например би било твърде нетипично да ядат динозавърско месо. Все пак сравнението им не бе уместно. За мен тези хора се опитваха пак да измъкнат пари от държавата, за които да не се налага да работят. И какво мислите правеха с тях - отиваха някъде в горите и наблюдаваха новите видове. Това и е хубавото на природата, че за да я съхраниш, не е нужно да правиш нищо - просто трябва да я оставиш. Компаниите, които произвеждаха различните видове молекулярни трансформатори, предложиха в хранителните да бъдат въведени кодовете на нови разновидности растения и животни, които, според учените, ставали за ядене. Това, разбира се, породи неудоволствие в целия свят, тъй като за целта трябвало да се стигне до нови убийства на животни. За този период бяха някъде около 10 животни. Специална комисия избра кои да са те. Тогава хората почнаха да протестират и по улиците на Европа се изпълни с хора, малки деца с тениски с ликовете на животните, които щяха да убият. Всичко това щеше да се превърне в истинска национална трагедия и все повече известни личности заявяваха публично, че няма да ядат от месото на тези животни. За да успокоят нещата, властите отложиха това решение. Въпреки всичко менюто на хората се обогати с много растения и плодове, които никой досега не беше опитвал. Едно от растенията бе изключено, тъй като имаше халюциногенни свойства. Очевидно това бяха правили тези организации, седейки в природата, бяха опитвали нови наркотици, докато останалата част от човечеството осигуряваше стандарта им на живот. След като свърши конференцията, изключих диадемата и започнах да мия пода с вода, съдържаща 1,5% хлор. Той наистина лъсна, никога през живота си не бях работила така и почувствах истинско удовлетворение от свършената работа. Реших, докато чистя, да се науча да свиря на саксофон, за да посвиря на децата, когато се върнат от училище. Това щеше да е доста шантаво, но определено щеше да им хареса. Сложих си диадемата и се свързах с един чудесен музикант. Дълго преговаряхме с него. Той искаше целия ми лимит за деня, поставен ми от банката, за да се науча да свиря, като ми обеща, че ще получа и инсталацията на новия му урок за джаз пеене. Не се сдържах и взех пакета. Така бях наистина въодушевена, защото много скоро след като програмирах трансформатора да създаде саксофон, можех да свиря и се отдадох на бясно забиване на джаз. Тази програма, освен че ме научи да свиря, направи слуха ми остър и започнах да чувам тоновете и техните обертонове, които ясно различавах и назовавах по име. Освен това открих, че в обикновените шумове се съдържат множество тонове, само че бяха прекалено много и се объркваха, като заглъхваха несигурно, затова шумовете изглеждаха така немелодични. Аз измивах и последната чиния и анализирах всеки шум, издаван от течащата вода, откривайки тоновете му и продължителността им. След което се захванах с пеенето. Не можех да повярвам - притежавах глас близо 4 октави. Когато започнах да пея, толкова се възхитих от дълбочината и силата му, че реших непременно да се занимавам с пеене.

Някъде в далечината чух шум как децата ми се прибираха. Те, от своя страна,  чуваха как майка им за първи път пее. Втурнаха се и ме прегърнаха. Ах! - моите три сладки ангелчета, после им разказах как съм чистила и много се смяхме. Те наистина се гордееха с мен. Знам, че на другия ден щяха да разказват в училище и скоро всички родители в квартала щяха да научат.

Е такава съм си аз - една доста необикновена жена. :)

Останете с мен и ще научите историята на едно необикновено забременяване и раждането на една дете, което бе чакано като Спасителя. И още много истории в следващата глава на „Лудориите на една крава"