Сашо беше наркоман. И то от доста продължително време. Когато умря от свръхдоза никой не беше изненадан прекалено. Ако не бяха другарите му наркомани, кой знае колко време щеше да лежи в онова мухлясало мазе във Филиповци.
Погребаха го в един студен, зимен ден на гробището на Бакърена Фабрика. Освен майка му и други двама по-далечни роднини ипопа, нямаше други на погребението. Тежкият сняг падаше по кофчега докато попът го опяваше. Спуснаха го, зариха го, и за него остана спомена от по-добрите дни, когато не бе пристрастен.
Никой от познатите му не знаеше, че в момента, в който Сашо почина от свръхдоза, той се събуди в едно синьо поле. Под него имаше гъста трева, подобна на мек килим. Сашо седна и се огледа. Беше гол, голеничък. Полето беше равно, без никакво хълмче в която и да е посока. Духаше лек, хладен вятър, който му беше приятен. На небето имаше три слънца на различно положение на хоризонта, които светеха с различна светлина. Имаше също две планети подобни на Сатурн - с пръстени ...