Лятна командировка
Най-после на пътя. Мисля се за подреден човек и винаги, когато се захващам с нещо, това означава, че съм го обмислил порядъчно, имам някакъв план за изпълнение и съм оставил нещо в резерв за непредвидени ситуации. Накрая се получава обикновено, че планът е бил нереалистичен, обмислянето е било упражнение, като бягането на място, а резервът – като Държавния ни резерв, само на хартия. Но този път задачата, с която се бях захванал, предполагаше много малко усилия и много удоволствия. Затова и в багажа ми преобладаваха принадлежностите, обслужващи едноседмичното безгрижно излежаване на плажа, в малкото селце на брега на Черно море, което не бях посещавал, Господи, от близо двадесет години. Предварителната подготовка включваше избор на местопребиваване около Северния плаж в селото, който беше по-доброто място от Южния в спомените ми. С възхвала към родителите на Интернет, ангажирах бунгало за една седмица в къмпинга, намиращ се до входа на плажа, преведох авансовата сума ...