Потеглих и следвайки следите от колата, излязох на черен път, разделящ блоковете слънчоглед. Почти притъмняваше, затова огледът на околността нямаше голям ефект. Реших да тръгна на запад, а половин час по-късно установих, че решението ми е правилно, стъпвайки на шосето. Продължих в същата посока, без идея къде съм и къде отивам. Но след половин час, пътна табела ме уведоми, че 30 километра ме делят от разклона за Средец, накъдето се бях запътил. На разклона, влязох в бензиностанцията и веднага се упътих към тоалетната. Усещането, след като видях физиономията си в огледалото, бе ужасяващо. Измих кръвта и мръсотията и открих дълбочината на раните на веждата и бузата, които подсказваха сигурни белези след заздравяване, както и спешна необходимост от хирургична намеса. Върнах се в колата и час по-късно, след упътване от местните хора, изкачвах стъпалата на болницата. Спрях на рецепцията и изчаках жената да ми обърне внимание. Отворих уста да попитам за Барабата, но възклицанието й замрази ...