Лятна нощ
Лятна нощ
Отворих очи и видях кестенявата коса на Николина. Как съм заспал? Тя също спеше. В стаята беше хладно, климатикът си вършеше работата. Погалих голото ѝ бедро. Приличаше на порцеланово – толкова гладко. Не мислех, че ще се случи нещо между нас, но ето че и това стана. Никол отвори очи и ме погледна с оня дълбок поглед под извитите мигли. После се притисна към мен и аз усетих гърдите ѝ. Нежно я отместих, трябваше да се прибера при жена си.
–Алекс, остани! – прошепна тя.
–Знаеш, че не мога. А и ако остана, ще умрем от любов.
–Какво ще ѝ обясняваш на твоята?
–Нямай грижа, ще се оправя!
Включих звука на телефона и погледнах повикванията – седем на брой и всичките от жена ми. Тя не заслужаваше изневярата ми. Беше добра и грижовна жена, но не изпитвах нищо към нея. Дори нямаше за какво да си говорим. Интересите ни бяха различни. Не, не се оправдавам, знам че съм прасе, но чувството за вина не променяше отношението ми към нея, усещах само една признателност, че ми е родила дъщеря.
–Утре ще се видим ли?
–Денят ми е натоварен, но ако има възможност ще ти звънна.
Никол се оказа страстна и съвършена, голото ѝ тяло бе създадено за любов. Прегърнах я за кратко и си тръгнах.
Навън нощта беше гореща и задушна. Влязох в колата – бях я паркирал пред блока, вътре беше още по-топло. Сега оставаше трудната част – обясненията с жена ми. Щях да постъпя като героя от един виц. Намерих бутилката с вино, която държах за такива случаи. Отпих няколко глътки и жабурих устата си продължително – трябваше да мириша на вино. Затърсих в жабката малкото моливче, което си бях приготвил и го сложих зад ухото си. Докато шофирах, все още имах някакви угризения, но влизайки вкъщи, те изчезнаха напълно. Жена ми не спеше.
–Колко е часът? Къде ходиш до това време?
–При любовница – с чиста съвест отговорих аз, защото по принцип не лъжех.
–Любовница!!! Идиот такъв, я се виж! Миришеш на вино от разстояние. Играли сте карти и моливът за записване ти е зад ухото! Нямаш никаква мярка. Не те ли е срам да си изключиш телефона! Да не те търся, да не ти се развали играта. Заминавай в банята! После ще спиш в хола, не те искам в спалнята да ми миришеш на вино.
Всичко вървеше по план. Въздъхнах с облекчение и послушно се отправих към банята. Лятото си е лято, нуждаех се от душ.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
