Лъжливата шестица
Моника беше от онези родители, които се събуждат при всяко движение на дъщеря им в бебешкото легло и бързо се спускат да видят как е детето им. Помнеше, че нейният поглед още при първата им среща откри следите по набодените със спринцовка крачета и как веднага осъзна, че това малко беззащитно същество се нуждае от много грижи. Ядосваше се на забраната да научи подробностите, които бяха наложили лечението, а това я караше да се чувства твърде разтревожена, но и безсилна при всяко невинно неразположение на десетмесечната Пламенка. Тя ѝ създаваше проблеми при всяко хранене и много често упоритостта ѝ на майка завършваше с един фонтан, избълван от малките, свити в недоволство детски устни. Упрекваше се, че няма опит и не знае как да приготви нешо вкусно и полезно, към което момиченцето би проявило апетит, но продължаваше да го храни със здравословни каши и пюрета, както я бяха посъветвали Бенджамин Спок и опитната миловидна акушерка, която я посещаваше веднъж седмично.
Но в живота ѝ с това дете, освен майчина грижа, нахлу и една неудържима радост, която тя не можеше да скрие. Постепенно светещата като луна от непрекъснатото лежане главичка на дедето се покри със светъл мъх и се показа тънката и жълта като патешки пух косица. Момиченцето протягаше ръчички през предпазната решетка не лаглото-кошара, изправено на неуверените си още крачета, и търсеше прегръдката ѝ. А Моника не можеше да си представи вече живота без това любвеобилно детенце. Свикна да спи по-малко, както и с това непрекъснато задължение все да има да приготвя нещо за малката си дъщеря, подгонена от часовника, който ѝ съобщаваше, че след час трябва да я нахрани отново.
Когато се появи тази упорита кашлица, лекарката ѝ каза, че детето е развило остър бронхит и е наложително да влязат в болница. Тогава страхът я сграбчи. Няколко дни преди това мъжът ѝ беше ходил с колата по затрупания със сняг и затворен заради заледяването път до съседния град да купи изписаните лекарства, но те не подобриха състоянието. Разбра, че не може да помогне от дома им на болното си детенце. Набързо събра багажа и след час бяха в приемното на болницата.
Стаята, в която ги настаниха, представляваше малък стъклен бокс, а това позволяваше да се вижда какво се случва и с болните дечица в съседство. Но за майките, които ги придружаваха, не беше предвидено да спят при тях. Асансьорът трябваше да ги отведе до най-горния етаж на лечебното заведение, където беше обособена голяма спалня с походни легла. Сърцето ѝ не искаше да се отпусне и все си представяше, че рожбата ѝ може да повърне и се задави в съня си, затова на всеки половин час тя ходеше да я види. Санитарките свикнаха с необикновения ѝ страх, макар че се учудваха на нейния майчин инстинкт, но в средата на нощта те вече спяха и объркваха поредността на слизанията ѝ от спалното помещение за придружители.
Тази зимна сутрин изглеждаше топла с напеклото през прозорците слънце, но ледените цветя по тях показваха, че такова усещане е лъжливо и денят е мразовит по януарски. След час започваше главната визитация и Моника си повтаряше, че трябва да обърне внимание на лекуващата лекарка върху червените петна, които бяха избили по кожата на детето. Знаеше, че може да са от антибиотика, който му слагат. Повтаряше си имената на другите лекарства, с които беше лекувала дъщеря си вкъщи, и се молеше да не обърка нещо. Тогава вратата се отвори и в стъкления бокс влезе младо момиче с бяла престилка и големи топли очи, които се усмихваха насреща ѝ.
- Аз съм стажантка тук и трябва да снема анамнеза на заболяването, която ще ми послужи за писмения изпит утре. Много е важно да ми разкажете всичко с подробности. Нека да започнем с това, нормална ли беше вашата бременност или имаше нещо притеснително в нейното протичане?
Сърцето ѝ на майка се сви от уплаха, защото не знаеше отговора на този въпрос, но в същото време искаше да помогне на бъдещата лекарка, затова се опита да звучи убедително.
- Нормално си беше всичко, родих я три дни преди определения ми термин.
- Чудесно! А имали ли сте в някои моменти болки и забелязали ли сте от какво са били предизвикани?
- В събота и неделя ходехме с мъжа ми на село. Родителите ми са вече възрастни хора и понякога си позволявах да им помогна в градината. Тогава усещах болки в кръста, но за кратко. Майка ми е свикнала да ме пази. Бдеше да не се товаря много, уплашена от двата ми спонтанни аборта.
- Моля ви да ми споделите подробности за тях!
Моника преглътна с мъка, но реши, че тази част на разговора ще бъде лесна за нея и заговори по-спокойно, а през това време стажантката си водеше старателно записки в бележника. После ѝ зададе следващия въпрос:
- Кажете ми на коя дата родихте детето си, в колко часа бе това, веднага ли проплака, с какви мерки беше и всичко, което е съхранила паметта ви за този важен момент.
"Божичко, какво трябва да ѝ кажа сега?" - надигна се този ням ужас в нейните гърди, след което ѝ трябваха две минути да дойде на себе си и да започне да търси тези несъществуващи отговори.
- Да, веднага изплака, дори разпознах гласчето ѝ, защото в родилната зала раждахме две жени едновременно. Малка дойде на този свят дъщеря ми, роди се два килограма и осемстотин грама и само 51 сантиметра. Тя все още е по-дребна от останалите деца на нейните месеци.
- А до кога я кърмихте, имахте ли достатъчно кърма?
Този въпрос съвсем я обърка и беше готова да се откаже да отговаря, но знаеше, че бъдещата лекарка очаква нейните думи и продължи да говори с пресъхнало гърло:
- Малко кърма имах... - прошепнаха едва, едва устните ѝ, а очите ѝ се наляха със сълзи, които стажантката успя да забележи.
- Вече е по-лесно за майките, има адаптирани млека, готови бебешки пюрета. Племенницата ми, например, обичаше да си хапва с удоволствие бананова каша.
- И моята Пламенка я обича! - откъсна се отговорът, в който имаше най-много истина и през майчините очи премина полъх на усмивка.
- Кажете ми сега прекарало ли е някакво заболяване момиченцето ви още в първите си месеци и как изкара жълтеницата, която имат всички новородени?
Моника усети ново стягане в гърдите си и се уплаши, че гласът ѝ, който на моменти потреперваше, съвсем ще издаде нейното объркване. Успя все пак да каже, че дъщеря ѝ не е имала проблеми с въпросната жълтеница, но се е наложило да ѝ слагат инжекции още през третия месеце, защото тогава за първи път е развила бронхит. Вътрешно в себе си беше започнала да се моли този мъчителен за нея разпит да спре най-после, когато вратата се отвори и в стъкления бокс влязоха лекарите за сутришна визитация. Тя побърза да излезе, защото не позволяваха на майките да присъстват, докато тече медицинския преглед. После щеше да попита за подробности главната сестра, която проявяваше истинско разбиране и никога не отказваше актуална информация за назначенията и резултатите от направените изследвания. Заедно с нея навън излезе и лекарката-стажантка. В коридора ѝ каза само, че ще я потърси по-късно, ако прицени, че нещо в отговорите трябва да се допълни и тръгна забързана към асансьора.
Моника се облегна на студената стена, усетила учестените удари на сърцето си и пъхна ръце в джобовете на грейката, стискайки ги от уплаха в юмруци. А когато лекарите излязоха, изтича след лекуващата и в движение я попита това, на което мислеше, че всяка майка трябва да обърне внимание.
- Моля да ме извините, но забелязахте ли червените петна по ръчичките на Пламенка?
- Не се тревожете! Детето ви дава късен алергичен отговор на антибиотика, с който го лекувахме, затова ще му бъде направена антибиограма за поносимост и ще му назначим друго лечение.Все пак, благодаря ви, че ми го споделихте! Наблюдателна сте, като всяка добра майка!
Думите на лекарката я накараха да потръпне и замисли вярно ли е това, но все пак успокоиха вълнението, което я беше обхванало още от ранните часове на деня. Когато отново влезе при малката си дъщеря, видя, че се е заиграла с гуменото мече, но щом я зърна, детето го хвърли настрани и протегна ръчички към нея. Моника я взе в прегръдките си и целуна с обич малката руса главица.
През деня направиха изследването и смениха антибиотика с друг, към който нейната Пламенка показа по-добра чувствителност. Така беше изключена възможността от нови алергични реакции. Нежеланието на детето да се храни се беше засилило още от приема на лекарствата и от болничната обстановка, но много скоро лекарите постигнаха промяна в клиничната картина. Това я зарадва, защото увеличаваше вероятността скоро да ги изпишат.
Изненада се, когато стажантката почука отново на вратата ѝ след няколко дни и влезе в стаята. Беше развълнувана, от нея бликаше радост, а в ръцете си държеше кутия с бонбони. Подаде ѝ я, а после импулсивно я прегърна.
- Вие ми погонахте много за последния изпит, на който получих шестица, затова реших от благодарност да ви почерпя. Може да се каже, че тази шестица е и ваша!
Майката не смееше да посегне към бонбоните, спомняйки си какъв ужас беше за нея да отговаря на мъчителните въпроси като жена, която не е преживяла това, за което трябваше да говори. Очите ѝ бързо се замъглиха от бликналите сълзи и тя едва успя да каже на бъдещата лекарка: "Честито!" Момичето пред нея се учуди на реакцията ѝ, но после реши, че това е, защото се притеснява за състоянието на момиченцето си и започна да я успокоява:
- Нямате основание да се притеснявате! Макар и да не съм лекуваща лекарка на вашето дете, погледнах изследванията и хода на протичане на болестта, защото съм ви задължена! Освен това разбрах, че ако днешните резултати подтвърдят тези от вчерашния ден, то утре със сигурност ще ви изпишат!
Моника не можа да каже нищо. Мислеше си дали наистина има участие в тази шестица и как, когато лъжата е с благородна цел, някой може да получи заради нея отлична оценка.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Никога няма да станеш повече, ако правиш само това, което можеш! »
2 място
Свързани произведения
Коментари
-
Скъпа моя Лати, аз благодаря ти!😘
-
Успех и от мен!
-
Приятно съм изненадана, защото съм свикнала да те виждам под стиховете си, Ели! Благодаря, че намина и коментира!😘
Желая ти силна творческа година!👍 -
Много хубав разказ! Много ме развълнува. Успех, Мария!
-
Благодаря за добрите думи и пожелания, Дани! Желая ти успешна година😍
-
Успех Мария! Много добър разказ.
-
Благодаря ти, Наде!😘
-
Успех, Марийче!
-
От твоите разкази съм разбрала, че имаш голямо сърце и сега го доказваш с разсъжденията си, Роси!😍 И аз мисля като теб. Благодаря, че прочете разказа и ми даваш подкрепата си!😘
-
Не е важно по какъв начин стигат децата в семейството, тях винаги Бог ги изпраща, важно е че са стигнали там и имат семейство.
Поздравления, Мари! Успех, мила! -
Честито Богоявление, Светличка! Нека над теб и семейството ти се излива благодатта небесна!🙏
Много мил коментар си ми оставила!
Прегръщам те с благодарност!🤗❤️ -
Честит празник, Мария! Изляла си красотата на майчината обич, готова и на немислимото, поела греха на лъжата върху себе си, за да не пострада достойнството на чедото й. ⚘
-
Приемам коментара ти като подарък за мен, Стойчо! Благодаря!😍
Честит празник, градски! -
Да,наистина понякога благородната лъжа успява да скрие истината и като че ли помага...
Успех, Мария! -
Топлият ти коментар означава много за мен, Руми!😍 Благодаря ти за подкрепата и добрите думи!
Желая ти здрава и силна в творческо отношение година!🤗 -
Историята ти е много образна и поддържа интереса на читателя до край! Сърдечно те поздравявам, Мария и ти пожелавам успех!
-
Таня, не съм се засегнaла, не е имало за какво, а и всеки има право на мнение. Така че, не се притеснявай! Прегръщам те, мила!💕
-
Мария, аз също харесах разказа ти и гласувах за него, но просто съм пропуснала подсказката във второто изречение. Извинявай, ако съм те засегнала!
-
Благодаря ти за коментара, с който защити авторската ми чест, Пепи!🤗
-
Oще в увода се разбира, че Пламенка е на 9 месеца, при първата им среща. А крачетата набодени. И осиновителката не знае защо, но го взима. Повредата не в твоя тв, пастирке! Разказът е много добър! Според мен и заглавието си е на място, само може "лъжливата" да се сложи в кавички за подсказка, както казваш, защото за някой е лъжлива, за друг не е.
Поздравления! -
Исках да има някаква тайнственост, а не да сложа картите веднага на масата. На много места в текста има подсказки, очаквах читателят да ги хване, но може би не съм си свършила добре и докрай работата като автор.
Благодаря ти за искреността, Таничка!😍 -
Ох, аз не разбрах, че майката е осиновителка и затова много мислих, защо е лъжлива шестицата. Усетих напрежението при отговорите ѝ, но след прочита на коментарите осъзнах защо.
-
Радвам се, че намина, прочете и коментира, Генек! Успешна година!😄
-
Много хубаво.
-
В заглавието има вложен двоен смисъл, но майчинството никога не се е тълкувало двояко. Напълно съм съгласна с теб, че "акта на раждане не те прави майка", Деска, а ти като жена познаваш истинската майчина всеотдайност. Зарадва ме с коментара си, благодаря ти!💕
-
Много ми хареса! Не зная дали шестицата е фалшива. Мозъкът има способност да генерира фалшиви спомени, близки до абсолютната истина. А истината е, че акта на раждане не те прави майка. Майка те правяват всички безсънни нощи и забързани дни пълни с трепети, радости, вълнения...
Успех, Мари! -
Толкова много ме зарадва с коментара си, Доче!🤗💕 Ценен ми е, защото ти си утвърден прозаик, от когото мога само да се уча!
Желая ти годината за теб и твоите близки да е здрава и успешна във всичко, миличка!😘 -
Впечатлена съм от психологическия портрет на майката и градирането на напрежението в разказа. Адмирации, Мария! Успех!
-
Ники, благодаря ти за задълбочения и проникновен коментар! Дори аз като автор не бих могла да го кажа по-точно, уловил си всяка подробност и си я обяснил с аналитичния си анализ.
Още веднъж ти поднасям искрените си благодарности, че отдели толкова време на разказа ми!😍 -
Сега прочетох много внимателно и видях, трите елемента на конструиране на разказа;
А те са:
-Майчина обич и закрила!
-Лъжата като мембрана и спойка на разказа, с благородна цел!
-Болестта и лечението като завършек и лакмус на разказа, обединяващата част т.е градиента и усилващата се в читателя картина!
Много добър разказ, Мери!
Това обсебщащо състояние на Моника, е вследствие на болката си и личната си драма с загубата на деца;
Това я прави по-уязвима към сегашната ситуация и по-ранима, защото я владее страх, страх да не изгуби и това дете, което е осиновила и е вече само нейно!
Страхът е абреактивен поток на мисълта й-механизъм на поведенчески модел и когнитивен обект на активиране на една защита!
Обичта й е силна на моменти, обсебваща и това неизвестно я убива вътрешно!
А болката от разпита и лъжата е нейната болка...
От загубата, но може би и от престояща такава, както и лъжата, която я прави чуплива, но и силна,силна за нейната Моника!
Поздрави! -
Може би има вариант за по-добро заглавие. Ако разказите ми някой ден бъдат издадени в книга, ще помисля за това. Благодаря ти!😄
-
Сега вече разбрах. Харесва ми тази човечност и грижа, всички тези усилия да се запази човешкия живот, който колкото е жилав, толкова и крехък. Макар че акцентът е върху въпросите и отговорите. Дали обаче шестицата е лъжлива?!
-
Не се ли разбира, Митко? Акцентът е в това, че героинята ми е осиновителка, а е принудена да отговаря на многото въпроси на стажантката, все едно тя е раждала детето.
-
Много хубав разказ. Не мисля, че има лъжа. По-скоро несигурност в отговора. Ща се отнася до младата лекарка много актуален образ. Съпругата на мой приятел бе спасена от смърт именно от млад лекар без опит, който не се поколеба да рискува, но спаси човешки живот, като се има предвид, че единствено той успя да определи правилното лечение.
-
Толкова отдавна не съм те виждала в сайта, че сега истински ти се зарадвах, Ники! Желая ти здрава и успешна година!😄
-
Успех, Мери!
-
Много ти благодаря за подкрепата, Женя!🤗😍
Нека съдбата те награждава с чудесни изживявания през Новата година!🙏 -
Гласувах, Мария! Стискам ти палци! 🤗
-
Благодаря ви, Мини и Тони!😍Радвам се да ви видя на моята страничка! Разказът се роди днес и, макар и в края на срока за предизвикателството, реших да се включа!🤗
-
Успех, Мария!
-
Разказът много ми хареса Мария, пожелавам ти успех, бъди щастлива!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
