Моника беше от онези родители, които се събуждат при всяко движение на дъщеря им в бебешкото легло и бързо се спускат да видят как е детето им. Помнеше, че нейният поглед още при първата им среща откри следите по набодените със спринцовка крачета и как веднага осъзна, че това малко беззащитно същество се нуждае от много грижи. Ядосваше се на забраната да научи подробностите, които бяха наложили лечението, а това я караше да се чувства твърде разтревожена, но и безсилна при всяко невинно неразположение на десетмесечната Пламенка. Тя ѝ създаваше проблеми при всяко хранене и много често упоритостта ѝ на майка завършваше с един фонтан, избълван от малките, свити в недоволство детски устни. Упрекваше се, че няма опит и не знае как да приготви нешо вкусно и полезно, към което момиченцето би проявило апетит, но продължаваше да го храни със здравословни каши и пюрета, както я бяха посъветвали Бенджамин Спок и опитната миловидна акушерка, която я посещаваше веднъж седмично.
Но в живота ѝ с това ...