Люба притежаваше закачлив и заразителен смях, който караше мъжете да се обръщат, а жените да я гледат злобно и да я одумват. Имаше нещо предизвикателно в него, съчетано с наивност и искреност, което разбунваше пуританските духове. Смехът ù внезапно отекваше в болницата, където работеше като медицинска сестра, в автобуса, който я откарваше обратно на село, на мегдана, в хоремага, по улиците, в двора и до късно в цялата къща. Свекървата, с ниско изпъкнало чело, вечно намусена, не можеше да я понася. За нея този смях беше най-големия порок на света и непрекъснато злословеше пред хората срещу снаха си.
Друго любимо занимание на свекървата беше да се кичи с масивни златни пръстени, донасяни от дългите пътувания на мъжа ù, пенсиониран тираджия по болест. При всяко хубаво време тя не пропускаше да седне на пейката пред външната порта, размахвайки демонстративно дълги лъскави куки – все плетеше нещо от мохер с цвят горчица. Все се намираха комшийки да приседнат до нея и точно тогава тя разперв ...