нмг (Надежда Маринова )
245 2094
23.03.2018 г., 17:43 ч.

Любов 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1795 3 3
1 мин за четене

 

Тъмно е. Вървиш през коридора. Той върви след теб и те оглежда. Не знаеш дали искаш очакването си. Защо отиде? Огледът му е неангажиращ, почти както оглежда всяка. Не вярваш. От гостната се чува музика. Тиха. Нежна. Пълно противоречие на обстановката. 
- Кафе или коняк? 
- Не. Просто искам да ги видя и ако си харесам нещо да... 
Той те води към дивана и натиска раменете ти леко да седнеш: 
- Отпусни се. Предаваш ми напрежението и на мен. 
Сядаш. 
- Ще ти направя чай. 
- Благодаря. 
Отива в кухнята. Ти вземаш списание от масата и виждаш, че ръцете ти треперят. Не можеш да се овладееш. Опираш ги на масата. Не помага. "Какво правя тук!?" - си мислиш. Ставаш да си тръгнеш. Той влиза с чая. Погледите ви се срещат. 
- Банята е по коридора в ляво. Втората врата. 
- Всъщност... 
- Ела, седни. Изпий си чая. Аз знам да чакам и не бързам. 
- Благодаря. 
Сядаш. Облягаш се и затваряш очи. Искаш хем да избягаш, хем да се събереш в себе си. Той те гледа. Както се гледа дете. Ако можеше да видиш обожанието в очите му. Поглеждаш го. 
В стаята има две тела, вперили поглед един в друг. 
Две души над тях се целуват.

© Надежда Маринова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

"Серум против изгубено доверие" »

14 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И на мен би ми било интересно да видя по-голям обем на мислите Ви, поздрави!
  • Ако любовта можеше да се обясни, любов ли щеше да е...
  • Да, не е лошо, като идея, само където мисля, че на мен ми се струва, като начало,а не знам къде отиде средата и края. Те май са ми най сладки
Предложения
: ??:??