Любов
Тъмно е. Вървиш през коридора. Той върви след теб и те оглежда. Не знаеш дали искаш очакването си. Защо отиде? Огледът му е неангажиращ, почти както оглежда всяка. Не вярваш. От гостната се чува музика. Тиха. Нежна. Пълно противоречие на обстановката.
- Кафе или коняк?
- Не. Просто искам да ги видя и ако си харесам нещо да...
Той те води към дивана и натиска раменете ти леко да седнеш:
- Отпусни се. Предаваш ми напрежението и на мен.
Сядаш.
- Ще ти направя чай.
- Благодаря.
Отива в кухнята. Ти вземаш списание от масата и виждаш, че ръцете ти треперят. Не можеш да се овладееш. Опираш ги на масата. Не помага. "Какво правя тук!?" - си мислиш. Ставаш да си тръгнеш. Той влиза с чая. Погледите ви се срещат.
- Банята е по коридора в ляво. Втората врата.
- Всъщност...
- Ела, седни. Изпий си чая. Аз знам да чакам и не бързам.
- Благодаря.
Сядаш. Облягаш се и затваряш очи. Искаш хем да избягаш, хем да се събереш в себе си. Той те гледа. Както се гледа дете. Ако можеше да видиш обожанието в очите му. Поглеждаш го.
В стаята има две тела, вперили поглед един в друг.
Две души над тях се целуват.
© Надежда Маринова All rights reserved.
