Обичай ме. Обичай ме и не питай. Нищо. Никога.
Не питай, защото въпросите убиват любовта.
Убива я и съмнението и многоточията в разговорите.
Думите прогарят дупки в душите ни.
Често пъти изпепеляват надеждите ни.
Разяждат щастието ни.
Оголват ни до кокал.
Не питай, защото може да се престраша и да ти кажа.
Ако ти кажа всичко е загубено.
Не бива да губим любовта.
Тя и без това толкова трудно се намира.
Нека си я пазим на топло.
Нека си мълчим вечно.
Мълчанието е тъй сладко с теб.
Ще си мълчим любовно.
Ще си мълчим сърдито.
Ще си мълчим усмихнато.
Всякак ще си мълчим.
Ще си мълчим, обичайки се.
Нека не бъдем като другите. На кого са му притрябвали празни приказки?
Защо да пълним сърцата си с пушек от изгоряла шума?
Защо ни е да говорим с прости, обикновени думи.
Нека помълчим за луната.
Да си мълчим и за чувствата ни.
Да замълчим и за това кой къде е бил снощи.
Аз ще замълча за червилото на ризата ти.
Ти ще замълчиш за уханието на друг мъж по роклята ми.
Мълчаливо ще си легнем.
А тихата любов истинска ли е?
Или е само бледа сянка на крещящата любов.
На любовта, изпълнена с истини, викове и смях.
Не искам да знам.
Ти само ме обичай.
Обичай ме тихичко, без въпроси.
Достатъчно изгарях миналата нощ.
Сега имам нужда да изтлея.