Луиза продължи пътя към дома самичка. Времето захладня и тя забърза своите стъпки. Макар всичките трудности, тя беше много щастлива, че успя да запази връзката си с Даниел. Вече беше наистина сигурна в чувствата си. Беше любов от пръв поглед, която се страхуваше да бъде призната. Тя отвори вратата и отвътре й замириса на кафе. Изтича в трапезарията и прегърна баща си. За секунди Луиза се почувства най-сигурния човек на света. Силната и топла прегръдка на баща й й липсваше много. Най-накрая се подпря на неговото рамо. Чакаше го толкова дълго. За първи път идваше в града от както двете с майка й бяха заминали.
- А ти мамо, как така си в къщи? - попита Луиза.
- Дойдох си за едни документи и видях колата на баща ти отвън. Добре, че се наложи да се прибера иначе щеше да чака навън докато си дойде една от двете ни. А пък и времето изобщо не е хубаво. - отвърна майка й.
- О, да, аз съвсем забравих да те предупредя. Съжалявам!
- Ти си с много модерно облекло днес. - засмя се Мари. Луиза също с ...