22.03.2006 г., 10:57

Любов - заличена

2.5K 0 7
2 мин за четене

Любов - заличена

 

Трябва да съм сляпа! Нека да не виждам вече неземният ти образ, да спра да обърквам душата си, да спра да залъгвам сърцето си, че някога ще съм единствено твоя. Ще те залича, дори жестоко да прекърша нежните криле на моите безумно сладки мечти, устремили полета си към теб, дори безмилостно да разруша безбройните красиви замъци от романтични фантазий, които е построило светлото ми съзнание отново за теб, дори да загърбя бушуващите чувства, изгарящи моята гръд, взели любовния плам незнайно защо пак от теб.

Трябва да съм глуха! Нека да не чувам нежният ти глас, който тъй мило отеква в сърцето ми, разтапяйки лошите помисли, да не чувам омайните лъжи, звучащи тъй искренно и завладяващо от сочните ти устни, да се научa да различавам реалността от приказните блянове, които красиво градят твоите думи.

Трябва да съм луда! Да се правя на безчувствена и властна, да не позволявам неспирно да ме нараняваш.Нека стихне парещата болка, нека си почине и плътта. Ще спра горчивите сълзи, ще спра да бъда мила и наивна, ще намеря лек за коварната си болест, духовно никога няма да се сломя.

Затова трябва да не спя, за да не се промъкваш отново в съня и скришом да крадеш от моите ласки, за да спреш да учиш сърцето на любов и тялото ми за тбе да копнее. Ще се преборя с тази моя луда страст, няма да си вече в мойте мисли.

Нека друга да се вглежда в твоите очи и сляпо да се оплита в измамните ти паежини.Нека и нея безумно да я заболи, като жив труп да се влачи по Земята. Да те възхвалява като Бог, да не знае, че си безмилостен демон с лице на ангел, възкръснал от Ада, за да обрича на пагубна болка сърцата.

Убивай, ранявай, обричай, която душа пожелаеш, но забрави за моето име, при мен любов не търси – тя се изтри. Пепел е вече в пустиня, само безразличието в мен кротко стаи се.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Амбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...