Любов - заличена
Трябва да съм сляпа! Нека да не виждам вече неземният ти образ, да спра да обърквам душата си, да спра да залъгвам сърцето си, че някога ще съм единствено твоя. Ще те залича, дори жестоко да прекърша нежните криле на моите безумно сладки мечти, устремили полета си към теб, дори безмилостно да разруша безбройните красиви замъци от романтични фантазий, които е построило светлото ми съзнание отново за теб, дори да загърбя бушуващите чувства, изгарящи моята гръд, взели любовния плам незнайно защо пак от теб.
Трябва да съм глуха! Нека да не чувам нежният ти глас, който тъй мило отеква в сърцето ми, разтапяйки лошите помисли, да не чувам омайните лъжи, звучащи тъй искренно и завладяващо от сочните ти устни, да се научa да различавам реалността от приказните блянове, които красиво градят твоите думи.
Трябва да съм луда! Да се правя на безчувствена и властна, да не позволявам неспирно да ме нараняваш.Нека стихне парещата болка, нека си почине и плътта. Ще спра горчивите сълзи, ще спра да бъда мила и наивна, ще намеря лек за коварната си болест, духовно никога няма да се сломя.
Затова трябва да не спя, за да не се промъкваш отново в съня и скришом да крадеш от моите ласки, за да спреш да учиш сърцето на любов и тялото ми за тбе да копнее. Ще се преборя с тази моя луда страст, няма да си вече в мойте мисли.
Нека друга да се вглежда в твоите очи и сляпо да се оплита в измамните ти паежини.Нека и нея безумно да я заболи, като жив труп да се влачи по Земята. Да те възхвалява като Бог, да не знае, че си безмилостен демон с лице на ангел, възкръснал от Ада, за да обрича на пагубна болка сърцата.
Убивай, ранявай, обричай, която душа пожелаеш, но забрави за моето име, при мен любов не търси – тя се изтри. Пепел е вече в пустиня, само безразличието в мен кротко стаи се.© Мария Амбова Всички права запазени