Mar 22, 2006, 10:57 AM

Любов - заличена 

  Prose
2237 0 7
2 min reading
Любов - заличена
Трябва да съм сляпа! Нека да не виждам вече неземният ти образ, да спра да обърквам душата си, да спра да залъгвам сърцето си, че някога ще съм единствено твоя. Ще те залича, дори жестоко да прекърша нежните криле на моите безумно сладки мечти, устремили полета си към теб, дори безмилостно да разруша безбройните красиви замъци от романтични фантазий, които е построило светлото ми съзнание отново за теб, дори да загърбя бушуващите чувства, изгарящи моята гръд, взели любовния плам незнайно защо пак от теб.
Трябва да съм глуха! Нека да не чувам нежният ти глас, който тъй мило отеква в сърцето ми, разтапяйки лошите помисли, да не чувам омайните лъжи, звучащи тъй искренно и завладяващо от сочните ти устни, да се научa да различавам реалността от приказните блянове, които красиво градят твоите думи.
Трябва да съм луда! Да се правя на безчувствена и властна, да не позволявам неспирно да ме нараняваш.Нека стихне парещата болка, нека си почине и плътта. Ще спра горчивите сълзи, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Амбова All rights reserved.

Random works
: ??:??