Любовна мъка
Дъждът тихо се ръсеше навън и тракаше по прозорците на къщите. Часът беше около 5 и половина и предвид факта, че беше зима, денят бързо бързо си бе заминал и нощта бавно се спускаше над града.Наоколо беше пусто както винаги. Хората в този квартал свършваха работа по-късно и се налагаше да се прибират по среднощ.
Брайън отдавна се бе прибрал вкъщи, но този път по-късно от обикновеното. Майка му, единственият човек, който беше останал жив на този свят, за да се грижи за него, беше започнала нощната си смяна и щеше да се прибера чак на сутринта. Жената се скъсваше от труд, и денем и нощем, работейки като сервитьорка, и въпреки това не изкарваше достатъчно, за да издържа и двамата. Затова се налагаше и момчето от време на време да заработва по някой долар, за да подпомага доколкото се можеше майка си. Справяха се. Винаги го бяха правили. Откакто бащата на Брайън бе починал при катастрофа, всичко в света на момчето се бе обърнало наопаки, но то все пак бе запазило вяра и надежд ...