Любовникът (част втора)

След един ден отидох в бара. Още с влизането я видях. Седеше на сепарето с цигара в ръка и кафе с кола. Приближих се и казах:
- Съгласен съм! Не зная какво още ще искаш от мен, но съм готов да изживея новите емоции.
Ени се усмихна.
- Седни! Едно малко бренди и кафе. – поръча тя на сервитьорката.
По-късно бяхме у тях и отново правихме секс. Този път Ени беше моята учителка. Наистина имаше много неща, които не знаех. Но се оказах прилежен ученик. После започнахме през ден да се срещаме в бара, след това идвахме тук в къщата И. Без много приказки се събличахме и се отдавахме на магията на секса. Всеки път различно. От нежно до неконтролируемо животински. Но винаги след това страхотно удовлетворени. След това вечеря и таксито до апартамента ми.
Измина месец от започването на връзката ми с Ени. Тази вечер, щом се видяхме, ми се стори по мълчалива от обичайното.
- Вики (така ми казваше тя), когато отидем у нас, ще ти кажа третото условие. Мисля, че е време да го узнаеш.
Кимнах с глава. Щом отидохме у тях, тя ме настани да седна на дивана в хола. Необичайно за мен.
- Вики, сега ще ти предложа нещо. Но този път ще искам отговор от теб веднага. Независимо от него, да или не, нещата между нас ще си останат същите.
- Слушам те!
- Вики, в този град имам три приятелки, които имат същата нужда като мен.
- Да не искаш да кажеш, че...
- Моля те, чуй ме! Не бързай да говориш преди да си чул всичко. Моите приятелки са омъжени. Имат си семейства, деца. Единственото, което им липсва е мъничко внимание. Дома те не го получават от заетите си с работа или други занимания мъже. Да не говорим, че получават интимност само в определени дни. От теб се иска, когато не си с мен да бъдеш с някоя от тях. Дали ще правите секс или само ще си говорите, това зависи само и единствено от двамата. Аз няма да ви се меся. Ще се срещате тук. Ще имаш ключ от къщата и първият етаж е на твое разположение. Но когато си с някоя от тях, на втория няма да идвате. Съгласен ли си?
- Да, Ени. Съгласен съм. Да ти призная, помислих, че ме гласиш за жиголо на приятелките си.
- Жиголо... Ако исках да си жиголо, аз самата щях да ти платя още първия път. За мен ти си любовник. За тях, както решиш. Сега искам да правим секс, а утре по това време, те чакам тук. Тоест, не аз, а първата ми приятелка.
На другия ден с такси пристигнах в къщата на Ени. Отворих вратата и влязох. Вътре ме чакаше миловидна блондинка. Пристъпих и подадох букета с цветя, който бях купил специално за случая.
- Виктор.
- Радинела.
Последваха минути на неловко мълчание. Поканих я в хола. Седнахме и заговорихме.
- Аз... малко ми е необичайно това, но Ени спомена, че си много мил.
- Мил...? В какъв смисъл?
- Всякакъв. Интимно и иначе.
- А ти? При теб какво е? И между нас какво ще е?
- При мен... Мъжът ми е зает прекалено с работата си. Може би си чул за него, адвокат Грозев.
Ха сега. Че кой не го познаваше. Най-добрият адвокат в града. А жена му тук търси при мен нещо, което той не и даваше.
- Не ме поглежда като жена вече. Рядко се сеща за мен. Веднъж, два пъти в месеца. Отначало мислех, че има любовница, но не. Вманиячил се е в работата си. Синът отиде да учи в Пловдив и аз сама. По цял ден. Добре, че Ени ми каза за теб.
- А аз какъв ще бъда за теб? Искам отсега да се изясним.
- Не искам да те разочаровам, но любовници няма да бъдем. Не мога да му причиня това. Но ще се радвам, когато се виждаме да си говорим. Искам да бъдеш човекът, на който ще мога да се оплача и с когото да споделя. Да можеш да ми дадеш съвет.
Вътрешно в себе си бях доволен от началото. Не ме биваше много по съветите, но щях да опитам. Какво ли ме чакаше обаче с другите две?

Следва продължение...