22.03.2014 г., 21:31 ч.

Любовта - идва и си заминава 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
599 0 3

Здравей, любов. Пак съм аз и пак съм тъжна. Отново си мисля за теб и си припомням спомени. Пак ме боли и отново лицето ми е обляно в сълзи. Сещам се колко пъти си игра с мен, любов, колко пъти ме предава и остава сама. Сама в тишината, в дъждовните дни, в мрачните нощи със сълзи на лице. Колко съм се радвала, като съм си мислила, че съм те намерила, намерила, но за малко. Винаги правиш така, че да е за малко. Колко много рани си оставила в мен, колко щастие и радости, колко мъки и тревоги. Появяваш се, когато най-малко очаквам и когато имам най-голяма нужда, но така си и заминаваш.

© Габриела Димирева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Габи, обичай себе си душко! Повярвай, доброто самочувствие е голям афродизиак. Ако се харесваш и се чувстваш добре в кожата си, това си личи отдалеч! Ще обичаш много, ще бъдеш предавана и ти ще го правиш, дори без да се усетиш.
    Стига си плакала за него. Знаеш ли колко още чакат да те разреват! Не ги разочаровай
  • Аз пък твърдя, че Любовта не е болка! Болка е страх от отхвърляне, страх от несподеленост, страх от самота, ревността, зависимостта, необходимостта от одобрение, а не Любовта! Просто често се бъркат разни такива чувства, които бушуват в нас.
    Любовта освен това ни се случва точно такава, каквато вярваме, че заслужаваме!!! И... струва си!
  • Любовта е болка! Хубавото е, че се преживява...
    Даниел е прав, още много любов те чака там...някъде!
Предложения
: ??:??