Ожени се млад, твърде млад, за да мисли дали е трябвало. Банален случай – момичето забременя, той искаше момичето и се ожени, настояваше да не махат детето.
Момичето беше хубаво, твърде хубаво, за да бъде омъжено. Беше трудно да си с такова момиче – истинска чест за всяко момче от квартала. Децата от панелките ги дебнеха, за да гледат целувки покрай строежите. Лежаха върху бетона, следвани от ухилените главички, никнещи от недостройките в крайния квартал.
Лятото на Августин – с крехка младежка брада той беше с най-хубавото момиче, то избра него – всички ги гледаха – и от жълтия блок, и от двата странични, в дървеното кафе питаха за тях – бяха известни. От незабележим зубър Августин се превърна в мачо покрай красавицата – момичетата го харесваха. Ново усещане, с което се идентифицира и не искаше да се връща назад.
Родителите му разбраха, че момичето е бременно и тропнаха с крак за сватба – майката работеше в стола на общината, бащата беше старшина. Тези на момичето волю-неволю приеха но ...