Любовта на един рицар
Влюбих се, но не така набързо, по ученически - за ден-два, а така, както човек обича с цялото си сърце и душа, както се случва веднъж, дваж през целия живот. И знам, че е истинско, не поради купища причини - те дойдоха в последствие, а просто разбрах. Тя ме докосна истински и чисто с един поглед за секунди. Погледна ме, разпръсна ме на хиляди парчета, огледа ги и после ме събра на купчинка. Отдели лошото и го сложи настрана, а останалото събра в едно камъче и го сложи на врата си. Сега живея там, в камъчето, но не съм с нея. Между нас има пропасти със силни ветрове и колебания. Има и мостове - дълги, широки и здрави, но тях ги пазят зверове по-страшни и от дявола. И въпреки това не спирам. Летя между пропастите, убивам зверовете и успявам макар и за момент да стигна до нея. А тя е толкова прекрасна. Винаги внимателна, иска да помогне на целия свят и да го направи по-добър. И затова страда, защото светът е жестоко боино поле, осято с трупове и мърша. А аз съм отстрани и й помагам, подкрепям я и отнемам част от болката. Но все още не сме зедно. Имам още битки да водя - със света и с живота. Какво пък - лесно е! Първата стъпка към победата е да повярваш. А при мен вяра колкото щеш. Така съм въоръжен - сам бог в своя гняв, разярен готов света да преобърне. Но тя не знае и половината, защото като я видя не мога да говоря. Силен съм само пред белия лист и злобния свят. Пред нея съм просто човек. Човек с нови сили и мечти, застанал в началото на нов мост, пред нови пазачи, въоръжен с нова и непозната сила. Е бързо се уча и не се отказвам. Но понякога е трудно, много трудно. Мъж съм, млад и стар едновременно, а плача като малко дете заради нея. Преди съм плакал само пред майка си - колко години минаха от тогава. Сега плача сам - няма да позволя Тя да ме види слаб. Сега отивам да си лъсна бронята и меча със сълзи и да се подготвя за нова битка. А бъдещето е загадка. Само неумолимият ход на времето ще покаже дали съм достоен да седя в краката й. Дотогава имам само силна десница, остър ум и чиста воля. Е, и белият лист. Той ми е опората, слуша ме и не възразява. Помага ми да се изясня със себе си. Готов съм. Отивам да се бия. Ако тя види това, надявам се ще бъде хубаво. А на другите желая само да познаят това чувство дори и веднъж в живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Радев Всички права запазени
