Любовта в живота ни

Любовта е онази невидима сила, която всеки човек в живота си познава. Онова магическо чувство, което може да ти донесе както щастие, така и тъга. Онази трепетна надежда, която запламтява в сърцето ти. Макар че повечето хора загубиха вярата си в нея. Ала замислете се: Какъв би бил света без любов?! Може би пусто място с обезумели хора, превърнали се в роботи на сивото ежедневие. Едно грозно, равно поле, препълнено от човеци с безизразни физиономии, с маски, сраснали се за лицата им, със сърца, неспособни да чувстват.
Вярвайте в любовта, защото тя съществува. Не би могла да си отиде от нас. Още е тук - в прегръдката на истински приятел, в обятията на мама и татко, в очите на любимия човек, в сърцата на твоите близки. Макар че истинската любов се намира твърде трудно. Такива са времената. Такива сме ги направили ние. Не ни е виновна тя. Виновни сме ние. Разрушихме стените ú, но същността ú е непокътната. Защото е любов, когато пазиш любимата си играчка от детството. Защото е любов, когато вършиш любимото си занимание. Защото е любов, когато пазиш нещо с цената на живота си. Сега отново се запитай: Вярваш ли в любовта?! Още ли ще казваш, че не съществува?!
Животът ни без това красиво чувство би изглеждал твърде сив и скучен, твърде лош и безреден, а и самите ние бихме се превърнали в чудовища, интересуващи се само от материалното. Но никоя скъпа придобивка не би могла да ни обича! Любовта не се състои само в любимия човек. Дали си го открил, или не, дали те разбира, или не, дали е с теб, или си го загубил/а?! Няколко неуспеха не трябва да те отказват! А тези няколко неуспеха носят със себе с уроци. Уроци, които ти няма да повториш. Уроци, за които трябва да си благодарен/а, а не да изгубиш вярата си. Защото любовта е истинска. Любовта съществува. Тя се крие в малките неща. Любовта на близките си получаваш от малко дете. По-късно трябва да се бориш, да им покажеш, че си заслужава да те обичат и макар и да не го направиш, за тях винаги ще бъдеш малкото дете и винаги ще говорят с любов за теб. Порасваме и се налага да се борим, за да спечелим любовта си. Понякога не успяваме, но това не значи, че трябва да се предадем.
Един ден и тази любов ще дойде самичка при нас. Само да отворим сърцето си за нея, и ще ни завладее. Само да повярваме в нея, и ще я познаем! Защото животът без любов не би бил никакъв живот, по-скоро едно жалко съществуване!