ЛЪВЧЕТО
Това се случи преди много години…
То мразеше детската градина. Мразеше я, защото трябваше да става рано, да върви дълго, докато стигне до нея, но най-много я мразеше защото беше обикновено дете.
Майка му го завеждаше там, преобличаше го и го оставяше. Следваше една безвкусна закуска. После следваха игрите. Другите деца бяха по-оправни и си взимаха най-хубавите играчки. За него оставаха дървените кубчета. И понеже бе тихо и кротко дете, никой не му обръщаше внимание. Така то си играеше с три-четири дървени кубчета чак до обяд. Следваше обяда, също така безвкусен, както и закуската. И после бе най-страшното. Да спи с много деца в една стая. Не можеше и не искаше. Тогава някоя възпитателка залепяше дългите му и красиви мигли с лепило, за да не са обезпокоени от едно будно дете. Мразеше и събуждането и обличането, защото после трябваше да си обуе обувките. А те бяха с връзки. То бе непохватно и така и не се научи да си завързва обувките. Все се чудеше как е възможно тези непослушни ...