Една привечер ми се обади разтревожена и през плач
- Петя, Лиза я оперираха, кастрираха я.
- Как така, до вчера й нямаше нищо.
- Ами германците пощуряха, те били стерилни, и Лиза трябвало да е стерилна, да нямала поколение и сега съм около нея, а те изчезнаха някъде...
- А кирия Хрисула как е допуснала.
- Кой я пита нея, ония решават всичко. В събота ще може да става, горкото животно, и без това никой не й обръща внимание. Това ли разбират под домашен любимец, а Петя, скажи.
- В събота ще дойда да ви взема с колата, ще я пренесем в къщи и ти ще се върнеш при кирия Хрисула, а вечерта ще дойдеш у нас.В неделя ще идеш при Женя, а няма да ходим на море. Така става ли. Няма страшно, ние казваме '' ще му мине като на куче.''
Като ме видя, Лиза заскимтя жално, прихапва леко марлите и превръзките по корема си, големите й кафяви очи сякаш бяха помътнели. Приседнах до нея. Тя подпря глава в бедрото ми, дишаше едва-едва, понякога нещо като тежка въздишка се изтръгваше от нея. Опашката й безжизнен ...