Маг Навона 1 ч.

     Невена  се събуди с главоболие и в чуждо легло. Какво правеше тук и кой беше тоя орангутан до нея?! Ужас! Даа, снощи се беше оляла! Отдавна не се беше оливала по този начин. Непознатият господин в леглото, щеше да й помогне в кариерата на ясновидка, щеше да й дава пари, много пари и не само пари, ами и чисто нов офис в центъра на града, просто ей така, без тя да плаща и стотинка за наема.  Само ще си седи вътре и ще посреща клиентите си. Но, не е само това! Парите, които изкарва, щели да бъдат само и единствено за нея. Е, това е!!! Човекът имал дебели връзки навсякъде, даже в известна кабеларка. Имало някакво специално предаване за ясновидки, в което тя не само можела да участва, но и да бъде водеща. Тряс!!!  Освен това Благодетелят щял да пусне реклами за нея по вестниците и списанията. А снощи в кръчмата дори ú беше нарисувал на салфетката как ще изглежда табелата отвън на офиса: Гадателска къща - НАВОНА. Отначало Невена се опита да му каже, че всъщност много си харесва името и че е вече доста известна със собственото си име, защото дарбата ù е от Бога, но той я прекъсна с нетърпелив жест на дясната си ръка, цялата окичена с тежки златни ланци, които се заплитаха в черните му косми или обратно – черните му косми се заплитаха в ланците. Продължи да ú промива мозъка, че името Навона в сравнение с Невена  звучи много по-модерно, по-артистично и дори мистично. Подробно взе да ú обяснява как името имало изключително голямо значение за една кариера.  Как всяка една буква имала собствено число, то пък вибрирало, повече вибрации, повече късмети, оттам и успехи. Невена се усмихваше и кимаше снизходително. Баш пък на нея ще ги разправя тия! Той разбра иронията ú и добави, че тя, Невена може и да има талант и дарба от Бога, трябвало и  финансова инжекция за да видят хората този талант. Знаел много добре как стават тези неща. Разказа ú също, че  имало някакъв площад в Италия с такова име, а тя само беше виждала такива вафли. Дори не ги беше опитвала.  Господинът  спомена, че често пътувал в чужбина, почти всеки месец и можел да я заведе някой път в Рим за да може Невена с очите си да го види. Не било проблем  да отскочат и до Милано – световната столица на модата, а защо не и до Венеция. Щял да ù накупи маркови дрешки и изцяло щял да промени външния ù вид. Ще стане истинска бизнес дама, с огромна клиентела и парите ще завалят от небето.

     В началото на вечерта всичко ù беше забавно и интересно. Никой досега не ù беше говорил такива прекрасни неща. Явно човекът наистина е много добър и благороден. „Наистина богатите са добри.”- помисли си Невена. Тя никога не беше излизала в чужбина. Нямаше паспорт, а и никога не ù беше трябвал. Постепенно започна да се отпуска и да мечтае под влияние на  красивите слова на събеседника си. Алкохолът и горещите ритми в кръчмата също си казваха думата.  Към средата на вечерта Невена вече се виждаше как седи в новия си офис пред кристална топка цялата облечена в бутикови дрехи от Милано, накичена с най-красивите бижута. Беше чувала за марката Булгари и все си мислеше дали пък не е някой българин, който да ги прави. Видя пред очите си лъскавата табела с надписа – Гадателска къща - НАВОНА, рекламите по вестниците и списанията – „Маг № 1 – НАВОНА – тя ще реши всички ваши проблеми” и отдолу със ситен шрифт телефони за записване, джиесеми. Най-вероятно щеше да си има и секретарка, която да записва клиентите и да им дава часове. След четвъртото уиски започна да си харесва и новото име. Невена ú се виждаше селско и демоде. „Навона звучи като Мадона, а има ли по-известна в света от нея? Колко е прав, че името има огромно значение за кариерата!”,- продължаваше да си мисли Невена, а само с какво недоверие се беше съгласила да излезе с този тип. Не ú беше приятен изобщо, но нямаше какво да прави тази вечер, а и нещо напоследък го раздаваше от с. Закъслево по отношение на любовния фронт. Но сега вече не съжаляваше, защото винаги става така, когато нещо не ти е по мерак, току-виж станали най-неочакваните и хубави работи. Навона! Маг Навона! Звучеше вълшебно, почти като в приказка. Най-после щеше да бъде богата. Щеше да печели истински пари с дарбата си и майка ú нямаше повече да работи като санитарка. Ще я изпрати на почивка в Турция или Гърция.

♥♥♥

      Нямаше спомени за баща си. Бил е елтехник и починал от токов удар вкъщи, когато оправял някаква стара ютия. Тогава е била на три годинки. Израсна с майка си, скромна и тиха женица, която така и не се омъжи повторно. Къщата им беше малка - от антрето направо в стаичката, но със спретнато дворче в един от крайните квартали на града. И после оня камион, който я блъсна на пешеходната пътека след училище, когато беше в пети клас. Не помнеше нищо, но после започна да става странна. Чуваше някакви гласове, бяха приятелски и добронамерени към нея, получаваше видения за хора и събития, често плачеше насън или се смееше, а после се страхуваше да остава сама. Майка ú се съсипа. Къде ли не я води, чак в София на изследвания, но лекарите казваха, че е здрава и нищо ú няма. Отдаваха го на катастрофата, на стреса и на това, че  е станала вероятно по-чувствителна, но се надявали с времето да го израсте.

      В началото Невена криеше тези неща от съучениците си за да не ú се подиграват, а и майка ú така я съветваше, но постепенно започна да се отпуска и уж като на шега предсказваше кой от класа ще бъде изпитан и колко ще му пишат. Започнаха да ú вярват и да се допитват до нея не само за учение, но и за гаджета. Невена се смееше и казваше това, което ú се подаваше като информация отгоре. Само за нея си не можеше да гадае. Имаше много приятели, защото беше добра, сърдечна, винаги лъчезарна и най-вече заради дарбата си. Всеки искаше да се сближи с нея, да сподели някаква своя тайна, а тя умееше да пази тайните на другите.

     Е, не беше силна ученичка, трудно помнеше, но успя да завърши гимназия. Много ú се отдаваха рисуването и танците. Обичаше да рисува цветя, къщички в гората, реки, слънца, а после подаряваше картините, защото много ù ги харесваха. Може би, ако имаше кой да я подготви с някакви уроци по рисуване, щяха да я приемат в Художествената академия, но София беше далече, а заплатата на майка ù едва стигаше за прехрана и битови нужди. А чуеше ли музика, кръвта ú кипваше. Сама си измисляше стъпките, имаше меки и гъвкави движения на тялото и момчетата впиваха жадни очи в нея.

     След като завърши средното образование се хвана тук-таме като продавачка, но не се задържаше за дълго време на едно работно място – не можеше да борави с пари, беше разсеяна и бързо се изморяваше. А пък и хората вече я знаеха като Невена-гледачката. Къщата ú винаги беше пълна с клиенти по цял ден и тя предпочете да си остане вкъщи заради тях.           

      Нямаше кой знае какви тоалети, но понякога някоя от редовните и богати нейни клиентки, идващи да я питат най-вече с кого от тримата си любовници да се обвърже по-сериозно и дали съпругът ú я подозира,  ù подаряваше по някоя шикозна дрешка, чанта или парфюм. Ах, само как Невена се радваше на тези неща като дете.

♠♠♠