Маг Навона, част 16

     Измина най-дългият месец от живота на Невена. След онази вълшебна нощ, прекарана с Димитри, нищо вече не беше същото. Предчувстваше, че е на прага на някаква важна промяна и неизвестността допълнително я изнервяше. Вечер, преди да заспи, се молеше на добрите сили да ú изпратят дори най-малкия знак. Спеше лошо. Събуждаше се в малките часове, цялата обляна в пот и трепереща след поредния кошмар - облечена в прекрасна тъмнозелена рокля от кралско кадифе, но отпред зееха грозни дупки или се намираше сама сред големи водни и тъмни пространства. След такива сънища сърцето ú започваше да бие тревожно. Ставаше с натежали крака от леглото и се отправяше направо към кухнята. Пускаше водата и започваше да мие лицето си, като се молеше лошия сън да изтече с нея.  

     През деня работата ú не спореше. Чувстваше се отпаднала. Нямаше апетит и на няколко пъти ú причерняваше пред очите. Престана да излиза от къщи. Мисълта, че ще седне на любимата пейка и ще гледа залеза без Него, ú причиняваше жестока и пареща болка. Нямаше нищо интересно и във вълшебното магазинче. Всъщност, то вече изобщо не беше вълшебно, а най-обикновен магазин за джунджурийки. Знаеше го наизуст. Със затворени очи можеше да си представи до най-големи подробности рафтовете с книги, имената на авторите и заглавията, а амулетите и талисманите изведнъж бяха загубили магичния си блясък. За първи път забеляза, че по някои от книгите имаше тънък слой прах. Освен това болшинството бяха изпълнени с общи приказки, без никаква конкретна полза за живота.  Нямаше  за какво да си говорят с продавачката, а бяха станали толкова близки през последните месеци.

     Само веднъж се отби набързо, за да си купи гривна, обици и гердан от карнеол. „Жена, която носи накити от карнеол, никога не я разлюбват.” Беше го запомнила отнякъде. Щеше да се накичи с тях специално за Димитри, а дотогава трябваше да стане и много, много красива.  Това беше задача от първостепенна важност.

     Забрави за кристалната топка, за която брои толкова много пари с мерак и без да ú мигне окото. По цял ден се гледаше пред огледалото и все ú се струваше, че не е достатъчно хубава за Него. Мразеше къдравата си черна коса, в която не влизаше и най-редкия гребен. Дали да не я изправи и да се изруси до платинено русо. Всички мъже харесват блондинки. Не, имаше лош спомен от изправяне на косата. Нямаше време за експерименти. По-добре да си остане Клеопатра засега. За първи път пожела, от цялата си душа, да заприлича поне мъничко на холивудските актриси. Накупи лъскави списания и с часове съзерцаваше как изглеждат топ звездите от шоу бизнеса. Господи, как може да има толкова красиви жени! А тя нямаше представа дори какъв фон дьо тен ще ú отива на кожата на лицето. Нямаше кой да ú даде и най-малкия съвет. Един ден накупи с боен замах, както тя си знаеше, различни видове помади и сенки за гримиране. Щеше да се бори докрай за спечелване на сърцето му. Цял следобед прекара пред огледалото. На другата сутрин се събуди с тежък конюнктивит, а беше успяла да подхрани и две гнойни пъпки, които допълнително я депресираха.

      Колкото повече времето напредваше, толкова повече паниката я обземаше. Залагаше, както винаги, на външния вид на опаковките - колкото по-лъскави, толкова по-надеждни ú изглеждаха. Хареса скъп френски парфюм, но повече я привлече формата на флакона и златната му капачка. Не смееше да се пръсне с него, да не го изхаби. Когато му дойде времето тогава, а засега само му се радваше – отваряше внимателно капачката, помирисваше я и си представяше как Димитри нямаше да може да устои на магичния аромат.

     Червено дантелено бельо с жартиери за силиконови чорапи и малка черна рокля бяха старателно подредени на централно място в гардероба. Най-малко по десет пъти на ден го отваряше, за да се убеди, че всичко е наред и е непокътнато. С върха на пръстите галеше роклята, после дълго време се взираше в плата и кройката за евентуално скрити дефекти. Със задоволство откри, че роклята беше перфектно изпипана. Забеляза единствено едно малко стърчащо конче от вътрешната страна на хастара, което с педантично търпение отстрани и се успокои. Не можеше да се нарадва на качеството и мекотата на плата. А само как елегантно ú стоеше. За първи път приличаше на истинска дама от хайлайфа. Не можеше да се нагледа на себе си пред огледалото. Парите нямаха никакво значение.

     С ултрависоки, шикозни и крайно неудобни обувки тренираше „непринудена” походка из къщи. Членовете на журито, както и неговия председател, бяха представени от баба Елена. Естествено, тя нищо не забеляза.

      Невена събра кураж и един ден намекна на сина на бабата, че има вероятност да ги напусне, но не е съвсем сигурна. Искаше да бъде коректна докрай. Синът остана леко изненадан, погледна я озадачено и нищо не каза. Това беше предостатъчно за нея, че нещо не е наред. Имаше силна интуиция, а и някакво чувство за отговорност. Изпитваше искрено състрадание към старата жена и необяснимо зараждащо се чувство за вина. Как така ще се раздели с нея изведнъж? Бяха си свикнали и общо взето си знаеха номерата. Все пак това не бяха месец-два, а цели две години.  Понякога си създаваха радости. Разменяха си едни и същи дребни подаръчета - седефено герданче, лъскава брошка-паяк или кремче. По няколко пъти. Е, имаше и напрегнати дни, когато се дебнеха като Том и Джери.

      И все пак? Дали нямаше да обърка отново нещата? Когато обръщаше миналото на своя самотен и безрадостен живот започваше  да се самосъжалява. Докога ще бъде все така сама? Отново в мислите си се връщаше към Димитри. Не беше ли Той най-хубавото нещо, което ú се беше случило през последните години? Не е ли тяхната връзка кармична? Имаха толкова много общи неща. Кой можеше да ú каже? Хората ú вярваха, че е най-добрата ясновидка. Усмихна се горчиво. За кой ли път не можеше да „види” нищо за себе си. За кого от „предишните” да съжалява или да ú бъде мъчно – за Петър, който уж много я обичаше, но все слушаше майка си, за господин Честни сини очи, който я нарани физически и психически. Виж, Франц-художникът беше истински приятел, но само толкова и нищо повече. Червенина заля лицето ú, когато се сети за оная нелепа история с Барона. Димитри наистина беше нещо друго. Най-красивият от всички и истински кавалер! Държеше с нея като с истинска дама.  Никой досега не ú е казвал, че прилича на Клеопатра...

     Колко ли много е страдал Димитри? Какви ли още страшни неща е преживял, но не е искал да я плаши.  Ами ако нещо лошо вече му се е случило и повече никога не го види? Край! Завинаги ще си остане сама! Ах, само каква е егоистка! Как може да допуска такива грешни мисли да я завладяват? Дано Господ ú прости! И все пак, кой знае на какви мъчения го подлагат в момента?  Сърцето ú се разкъсваше от мъка, че не може да му помогне. Дали да не сподели с Ани? Не, и дума да не става! Кой знае какво щеше да ú каже? Тя не го познаваше. Не го е виждала колко е хубав и свестен. Не, няма да се обади на Ани.  Ами, недай си Боже, ако тайните служби вече я подслушват? Нали ще изложи на опасност живота на Димитри? О, не! Тя никога не би предала човек, а камо ли мъжът на живота си!  

     Беше готова на мига да тръгне пеша до Нова Зеландия, да го пресрещне и ако е в опасност да го спаси. Дори с риск за живота си. И без това той вече нямаше смисъл без Него.

♥♥♥

      Точно след един месец в най-горещата нощ Димитри се появи.  Изглеждаше още по-чаровен и красив. Влезе с елегантната и плъзгаща се походка на олимпийски шампион по салса.  Беше малко поотслабнал и видимо уморен, но Невена го отдаде на тежките задачи, които е трябвало да извърши в името на Мира. Не биваше да го пита за нищо, поне не тази вечер, да не го натоварва излишно.

     Бил приключил с всичките си тайни мисии по света и вече е изцяло на нейно разположение. Невена беше неотразима с новата си визия. Ефектен гердан от карнеол с оранжеви отблясъци перфектно се съчетаваше с малката черна рокля.  Нямаше и следа от онова свенливо момиче, което си криеше ноктите на пейката.  Димитри непрекъснато ú хвърляше жадни погледи, които не останаха незабелязани от нея и тя придаде още по-голям сексапил на походката си като завъртя бедра и ханш при сервирането на кафето.

     Нощта се оказа щедра и благосклонна към тях. Димитри забърка с елегантна бързина и финес нови коктейли и фрешове. Запалиха някакви специални цигари, които Невена виждаше за първи път. От тях им стана безпричинно весело, смяха се през сълзи и говориха за общото си начало като семейство.

     По едно време той понижи глас и вече сериозно ù сподели, че е натрупал доста пари за отлично изпълнените си задачи поставени му от гръцките спецслужби. Всичките му спестявания били вложени в Швейцарска банка. Не знаел точната сума, защото никога не се е интересувал по колко му плащали, а и парите по принцип никога не са били проблем за него. С пренебрежение махна с ръка, че все нямал време да отскочи до Берн да провери лично. Смятал на връщане от Нова Зеландия веднъж завинаги да приключи с тази досадна работа, но нямал търпение да види първо Невена. От утре тя напуска бабата и двамата заминават за Швейцария. Завинаги. Първо ще изтеглят парите. После ще сключат гражданския брак.  На Женевското езеро. Можели и да останат да живеят в някоя от къщите с панорамен изглед към него. Розови лебеди по цял ден плували в кристално чистите му води. Много се привързвали към хората и били дружелюбни.   Невена му предложи да си вземат и една лилава крава да им пуска кондензирано мляко. Отново избухнаха в смях. Фрешът излезе през носа на Невена и за малко да се задави. След като се поуспокоиха, Димитри отново със сериозен тон ù обеща малък червен джип, нейният сватбен подарък, с който тя да може да си пътува до България, когато си пожелае.  

     Имало само един малък проблем, че в момента нямал пари в кеш, нали много бързал да я види, но утре рано сутринта имал уговорена среща на пристанището с негов колега, също таен агент. Онзи имал да му връща стар заем. Бил най-добрият му приятел. Димитри го спасил от сигурна смърт в една от най-тежките им мисии в Централна Африка преди три години. Но това е друга, дълга история и не иска сега да я отегчава с професионалните си неща. Животът е пред тях и всеки ден по малко щял да ú разказва. Пак се смяха и продължиха да пият от невероятните коктейли на Димитри.

     Изгревът плахо надничаше през малкия прозорец. Дантелени прашки с жартиери тъмнееха захвърлени и излишни на пода. Понякога животът наистина беше прекрасен.

♥♥♥