Магията на властта
Имало едно време един много грозен цар. Той притежавал уродливо тяло и отвратително лице. Дори скъпите и пищни дрехи не можели да подобрят външният му вид. Мечтаел владетелят да има наследник, но никоя принцеса не желаела да стане негова съпруга.
- Притежавам несметни богатства. Жената до мен ще живее в разкош. Защо принцесите ме отблъскват?
- Не знам, царю. – отговарял дипломатично първият съветник. Не смеел да спомене външният вид на господаря си.
- Какво да правя? – питал го отчаян владетелят.
- Ще потърся най-могъщата магьосница, която познавам. Преди години живееше в двореца, но вашите родители я отпратиха. Надявам се да помогне.
Така и станало. Един ден тя се появила пред портите на замъка. Стражите били поразени от нейната магнетична красота Зарадван първият съветник веднага я представил на царя.
Поклонила се магьосницата на владетеля. Когато се изправила сините й очи го пронизали като ками, а от думите й лъхал студ
- Ваше Величество, вие сте мой син. Царицата не можеше да има деца и аз се съгласих да прекарам една нощ с владетеля. След като ви родих бях прогонена от двореца. В скръбта ви проклех да се превърнете в най-отблъскващият мъж на света. Исках да накажа вашите родители, които се оказаха неблагодарни егоисти.
Царят слушал, а лицето му ставало все по-грозно. Никой до сега не бил споменавал външният му вид Имал голямото желание да накаже наглата вещица със смърт. Въпреки това прошепнал с благ тон:
- Помогнете ми, майко. Не ме ли обичате?
Магьосницата се усмихнала загадъчно. Изобщо не се впечатлила от думите на владетеля.
- Вие сам ще се излекувате. В деня в който спрете да бъдете цар ще се преобразите в привлекателен мъж. Притежавате моята красота. Властта ви разболява. Ставате алчен, жесток и егоист. Пороците се четат на вашето лице, загрозяват осанката ви.
Владетелят пребледнял от яд. Не очаквал, че трябва да изгуби трона. Жертвата била голяма.
- Подла вещице, осъждам ви на смърт. Вие искате да ме лишите от властта, която ми се полага по право. Стража, отведете я!
Войниците се затичали да изпълнят заповедта на владетеля. Магьосницата се изсмяла презрително и спокойно вдигнала ръце. Обвила я гъста мъгла и тя изчезнала от залата. Повече никой не я видял и чул.
Изминали много години. Царят живял дълго, но така и не сключил брак с млада принцеса. Никога не се влюбил. За него властта останала най-сладкият и божествен опиат.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Алчността, тщестлавието, горделивостта правят хората уродливи и отблъскващи... Освен за свитата им.
-
Благодаря ти, сър Димитри.
Пускам телевизора и от там ме вдъхновяват. -
Интересна история.
Магия твориш... Отдавна не те бях чел, но според мен си -
Да, Катя, и алчността е болест.
-
Пепи, според мен алчните хора никога не са щастливи, защото искат още и още и така без край. Алчни за безкрайна власт, за много пари, за лукс.. Понякога си мисля, че алчността е вид болест. И ти си права. Нямат вътрешна удовлетвореност. Парадират с това което имат, но изпитват вътрешна празнота, защото искат още..
Трудно ми е да ги разбера и само ги съжалявам.
Не мисля, че всички сме еднакви отвътре. Това е невъзможно, защото доброто и злото съществуват. -
troia - а дали не избират привидното щастие, за да прикриват и оправдават нещастието си? Защото щастието е вътрешна удовлетвореност, а тя е в духовната ни същност и не се измерва в богатства и кариери. Има сайтове за милионери и милиардери самоубийци. Друг пример: холивудски звезди с имения, яхти, самолети и др. за милиони, болни от зависимости и самоубийци. Най-трудно е да си признаваме интимните болки и неудовлетвореност, прикриваме зад разни "паравани" само и само да получаваме възхищение, почит, респект. И всуе е суета! Някои - докогато издържат. Защото отвътре всички сме еднакви. Но много залагат на фасадата под различна форма, за да се чувстват велики и над другите.
-
Благодаря ви, Пепи и Стойчо!
Много ми допаднаха коментарите ви. Хората сме различни
и всеки избира сам своето щастие. -
Не всеки притежава волята да се откаже от привилегиите си...
Един умира, заради тях, а друг живее, за да ги притежава!🙂 -
Като я е имал властта и е бил толкова богат,
можел е да си позволи този опиат.
А тези без власт и богатства несметни
в свой опиат превръщат любовта и ѝ
посвещават и отдават и сърце, и душа!
Кой каквото има!
това на шега. Хубава приказка, Кате! -
Когато го писах си мислех за нашите ослепително красиви депутати, които като влязат един път в парламента искат да векуват там. За магьосницата нямам реален прототип, но ти си прав, че крушата не пада по-далеч от дървото.
-
Катя, нима могъщата магьосница се надява, че синът и ще се откаже от властта, та той е неин син и носи това, което има тя- жаждата за могъщество.
А че тя носи грозота в себе си се вижда щом е проклела собственото си дете. Няма как змията да роди красив ангел.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти, Наде.