Магията на властта
Имало едно време един много грозен цар. Той притежавал уродливо тяло и отвратително лице. Дори скъпите и пищни дрехи не можели да подобрят външният му вид. Мечтаел владетелят да има наследник, но никоя принцеса не желаела да стане негова съпруга.
- Притежавам несметни богатства. Жената до мен ще живее в разкош. Защо принцесите ме отблъскват?
- Не знам, царю. – отговарял дипломатично първият съветник. Не смеел да спомене външният вид на господаря си.
- Какво да правя? – питал го отчаян владетелят.
- Ще потърся най-могъщата магьосница, която познавам. Преди години живееше в двореца, но вашите родители я отпратиха. Надявам се да помогне.
Така и станало. Един ден тя се появила пред портите на замъка. Стражите били поразени от нейната магнетична красота Зарадван първият съветник веднага я представил на царя.
Поклонила се магьосницата на владетеля. Когато се изправила сините й очи го пронизали като ками, а от думите й лъхал студ
- Ваше Величество, вие сте мой син. Царицата не можеше да има деца и аз се съгласих да прекарам една нощ с владетеля. След като ви родих бях прогонена от двореца. В скръбта ви проклех да се превърнете в най-отблъскващият мъж на света. Исках да накажа вашите родители, които се оказаха неблагодарни егоисти.
Царят слушал, а лицето му ставало все по-грозно. Никой до сега не бил споменавал външният му вид Имал голямото желание да накаже наглата вещица със смърт. Въпреки това прошепнал с благ тон:
- Помогнете ми, майко. Не ме ли обичате?
Магьосницата се усмихнала загадъчно. Изобщо не се впечатлила от думите на владетеля.
- Вие сам ще се излекувате. В деня в който спрете да бъдете цар ще се преобразите в привлекателен мъж. Притежавате моята красота. Властта ви разболява. Ставате алчен, жесток и егоист. Пороците се четат на вашето лице, загрозяват осанката ви.
Владетелят пребледнял от яд. Не очаквал, че трябва да изгуби трона. Жертвата била голяма.
- Подла вещице, осъждам ви на смърт. Вие искате да ме лишите от властта, която ми се полага по право. Стража, отведете я!
Войниците се затичали да изпълнят заповедта на владетеля. Магьосницата се изсмяла презрително и спокойно вдигнала ръце. Обвила я гъста мъгла и тя изчезнала от залата. Повече никой не я видял и чул.
Изминали много години. Царят живял дълго, но така и не сключил брак с млада принцеса. Никога не се влюбил. За него властта останала най-сладкият и божествен опиат.
© Катя Иванова All rights reserved.
