Сив свят. Сива атмосфера. Сива земя. Сиви същества…
Унифицирани. Еднакви в незабележимостта и некадърността си.
Слели се с природата, невидима част от сиво-зеленикаквото блато…
Но всеки свят – дори този на нищожествата, има своя йерархия. Разделение на хищници и тревопасни. На жертви и палачи. На долна част от хранителната верига и господари на реалността…
Които не се появяват току-така. Определя ги Природата посредством оръдията си – временните властители, смятащи се за вечни.
Те се издигат над храната, те определят мястото на всяко същество.
И са старателни – избират най-невзрачните, най-нелепите, най-некадърните за изразители на властовите си мераци.
Защото – о, това плаши самозваните господари! – ако случайно – само случайно, никога няма нарочно да се появи умело и могъщо същество – ако случайно определят като свой представител някого извън стеснените мерки…
Това е риск за самоте тях…
И затова от нелепиците най-големите са посочени като водачите, като лидерите, като осветяващите пъ ...