troia (Катя Иванова)
120 3644
10.03.2024 г., 8:58 ч.

Майчина любов 

  Проза » Разкази
173 3 11
2 мин за четене

 

 

Вървеше по улицата. Вятърът развяваше косите й, басмяната рокля по нея.  Тя облиза устните си. Бяха сладки и ухаеха на ванилия. Беше направила страхотна торта. Точно както нейното момченце  я обичаше. С много  крем и сироп.  Накрая я опита, защото не издържа.Топеше се в устата. Представи си  изненаданият  му поглед придружен с победоносен вик. Тя беше добра майка и знаеше как да зарадва своето дете.  Щеше да го вземе от детската градина и направо в къщи на масата. Отново облиза устни. Подсмихна се.

След половин час  вървеше по улицата, но в обратна посока.  Вятърът отново развяваше косите й. Дори се опита да надигне  басмяната  рокля, но тя не му обърна внимание. Беше бясна. Тази малка пикла - учителката щеше да я учи как да си гледа детето. Припомни  си думите й:

           - Трябва да му намалите храната,  особено тестените и сладките неща. Има сериозен проблем с теглото. Давам му  отделно топка, за да играе  сам. Не може да тича  с останалите деца. Той дори не може да вдигне краче,  за да я ритне. Обърнете му внимание.

Толкова бързаше, че в един момент  ръката й натежа. Детето до нея не можеше да се подеме, за да изкачи стълбите. По навик тя го хвана през кръста и го пренесе на тротоара. После продължи да  върви. Мислеше за разговора и как хора, които нямат деца си позволяват да  учат  другите как да гледат своите. Добре, че  му беше направила хубава торта. Колко щеше да е щастлив!

Изминаха  повече от тридесет години.

Една възрастна жена чакаше междуградския автобус. Лицето й беше изморено и тъжно. Беше се върнала в този град, за вземе  документите  си  за пенсиониране.  Беше се върнала към своята младост като детска учителка. Бяха й казали, че  пълничкото  дете е починало  от инфаркт.  Скоро  майката го последвала от мъка. След  няколко години и бащата. Тогава не  беше приела съвета й. Беше се  обидила. Какво нещо беше живота?!  Толкова  кратък и непредвидим...

Вятърът  развя побелелите й коси, погали лицето й за да я успокой. Възрастната жена не му обърна внимание потънала в мисли.  А след години той щеше да е единственият  свидетел на случилото се. На всичко, което  потъва безследно и необратимо във времето.

 

 

 

 

© Катя Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина от такава съдба чак страх да те хване.
    Благодаря ти, Стойчо. Поздрави!
  • Когато майчината любов не знае граници...
    Много поучителна съдба!
    Поздравления, Катя!
  • Благодаря ви Таня и Николай! Радвам се, че ви е харесал, защото винаги има риск да бъда критикувана.
  • Много хубав разказ, Кате!
  • Чудесно написано!
  • Намират се, Танче. Всеки шета на акъла си и се отглеждат болни деца.
  • Тази майка наистина е много заблудена, чудя се как се намират такива жени?
  • Не е лесно да си родител.
    Благодаря ти, Светличка.
  • Толкова истини, които игнорираме. Добър разказвач си, Кате.
  • Здравей, Пешо. Разказът е по действителен случай. Наистина всичко е свършило трагично. Мен силно ме впечатли, а и темата е актуална. Вече има много деца с наднормено тегло.
    Благодаря ти, че се отби.
  • Хубав разказ. И нали от майчина или родителска обич не обръщаме внимание на ''хорските ''приказки.
Предложения
: ??:??