Майчина любов
Вървеше по улицата. Вятърът развяваше косите й, басмяната рокля по нея. Тя облиза устните си. Бяха сладки и ухаеха на ванилия. Беше направила страхотна торта. Точно както нейното момченце я обичаше. С много крем и сироп. Накрая я опита, защото не издържа.Топеше се в устата. Представи си изненаданият му поглед придружен с победоносен вик. Тя беше добра майка и знаеше как да зарадва своето дете. Щеше да го вземе от детската градина и направо в къщи на масата. Отново облиза устни. Подсмихна се.
След половин час вървеше по улицата, но в обратна посока. Вятърът отново развяваше косите й. Дори се опита да надигне басмяната рокля, но тя не му обърна внимание. Беше бясна. Тази малка пикла - учителката щеше да я учи как да си гледа детето. Припомни си думите й:
- Трябва да му намалите храната, особено тестените и сладките неща. Има сериозен проблем с теглото. Давам му отделно топка, за да играе сам. Не може да тича с останалите деца. Той дори не може да вдигне краче, за да я ритне. Обърнете му внимание.
Толкова бързаше, че в един момент ръката й натежа. Детето до нея не можеше да се подеме, за да изкачи стълбите. По навик тя го хвана през кръста и го пренесе на тротоара. После продължи да върви. Мислеше за разговора и как хора, които нямат деца си позволяват да учат другите как да гледат своите. Добре, че му беше направила хубава торта. Колко щеше да е щастлив!
Изминаха повече от тридесет години.
Една възрастна жена чакаше междуградския автобус. Лицето й беше изморено и тъжно. Беше се върнала в този град, за вземе документите си за пенсиониране. Беше се върнала към своята младост като детска учителка. Бяха й казали, че пълничкото дете е починало от инфаркт. Скоро майката го последвала от мъка. След няколко години и бащата. Тогава не беше приела съвета й. Беше се обидила. Какво нещо беше живота?! Толкова кратък и непредвидим...
Вятърът развя побелелите й коси, погали лицето й за да я успокой. Възрастната жена не му обърна внимание потънала в мисли. А след години той щеше да е единственият свидетел на случилото се. На всичко, което потъва безследно и необратимо във времето.
© Катя Иванова All rights reserved.
