Семейство Ланс живее в голяма къща край '' Езерото на желанията ''. Името на фантастичното езеро произлиза , когато Дей (създателят на фамилия Ланс) пише писма за своята съпруга, която е в кома 2 години. Готовите писма той пуска в езерото, за да чуе Всевишния молбите му. Жената се събужда по някакво чудо. От тогава насам хиляди хора пускат листи със своите желания.
Най-младата наследничка на сем. Ланс- Лиза, привлича вниманието на всички хора по светa със своята неземна красота. Тя има бяло и бледо личице, нежна и добра душа. В стомаха на това 16 годишно дете се развихрят най-различни пеперудки, като всяка от тях представлява дадена емоция. Както във всяко семейство, така и при тях, снаха и свекърва не се разбират много добре, затова Лиза предпочита да се изолира от семейната среда.
Веднъж докато чете своята любима книга, при нея попада едно писмо, което гласи:
''Скъпа Лиза,
от доста време те наблюдавам и знам, че се нуждаеш от човек, който да те побутне и да те накара да намериш целта на живота си. Ти прекарваш около 14 часа тук, на най-прекрасното място, с книга в ръка. Мислиш върху живота си, мечтаеш за здраве и щастлив момент за всички, но не и за себе си. Всичко около теб е красиво, защото го правиш такова чрез интересното си мислене и осмисляне на живота. Аз ти благодаря и затова искам да направя нещо за теб. В продължение на 7 дни, ти ще имаш правото да си пожелаваш по нещо всеки ден.Срокът започва от утре. Обичам те.''
Лиза остана приятно изненадана и се зачуди, кой може да и изпраща това писмо. Защо? Кой е толкова загрижен за нея?
На следващата сутрин, Лиза пише това в писмото си до неизвестния подател:
''Драги ми, ''четец на мисли'',
благодаря, че ми даде възможност да помечтая. Аз всеки ден, като се събудя си пожелавам мама да оздравее. Затова през тези 7 дни ще си пожелая отново това. Мама е много добра и прави всичко възможно да получа най-доброто в живота си. Пожелавам си тя да оздравее.''
Като отговор на това писмо тя получава:
Мила моя дъще,
знам, че ме обичаш много. Аз също. Аз ще оздравея. Не ти го казвам, за да те утеша. Ти си силна и не се нуждаеш от такива думи. Казвам ти го, защото аз ще оздравея. Всичко е възможно, когато имам дъщеря като теб. Пожелавам си да имам още един шанс, за да видя как растеш и как намираш човека, с когото да прекараш дните си. Обичам те, дъще''.
Историята за тази силна духовно връзка, между майка и дъщеря, е основа за щастливия живот. Ценете родителите си, защото те правят всичко възможно вие да сте щастливи. Обичайте ги.
ПС: за мама Даниела и тате Данчо
Михаела Илиева
© Михаела Илиева Всички права запазени