Лятото отмина. Ирина облече черната престилка, сложи баретата и тръгна към гимназията с онова нетърпение, което бе трупала през цялата ваканция. Видяха се и в душите им разцъфна пролет. Колко малко му е нужно на човек, за да бъде щастлив и само този, който рядко среща щастието, може да го оцени истински, да вярва в неговото съществуване, както болният може да разбере какво представлява здравето, а затвореният в тъмница – светлината. Занизаха се учебните дни, а с тях и неприятностите. Ревността не напускаше Гина, а ревнивият е лош и в мислите, и в думите, и в постъпките си. Има ревност от обич, но тя е опрощаваща, по-разсъдлива, защото обичащият се мъчи да вникне в душата на другия и често да оневини постъпките му. Ревността от собственическо чувство е вулгарна. Тя е породена от непрекъснатия страх да не ти отнемат притежанието. Изнасяш го на показ, за да парадираш обичта си, но и най-малкото докосване изглежда като опит за кражба, усмивката – предизвикателство, мълчанието – бягство. Та ...