Камен израсна така, както се казва „расъл на бунище“, подритван и подхвърлян. Ако не беше баба Ленка, отдавна да са го оставили в Дом за деца и юноши, но тя все се молеше и го защитаваше. Само той ѝ беше останал от Стоян, от когото нямаше нито вест, нито кост. Никой нищо не знаеше. Името му липсваше и в списъците на Народния съд. В съвета им казваха: „Безследно изчезнал“. Знаеха те как изчезваха след Девети. Говореше се скришом за масови гробове, но къде са точно, никой и не помисляше да проверява. Двама от братята на Стоян бяха хвърлени в затвора по едничката причина, че са социалдемократи. Христо беше изпратен в Белене. Затова Камен беше трън в очите на стринките и чичовците си, сякаш той трябваше да плати някаква си предполагаема вина на баща си. Баба Ленка намираше по някои стари или скъсани дрехи, кърпеше и го обличаше, но не винаги можеше да го спаси от боя, който му сипеха от всички страни. А пък той, колкото повече го биеха, толкова по-луд ставаше. Цялото му детско същество се ...