Старецът се размърда.
– Какви са тези сложни въпроси рано сутрин? – попита без да отваря очи.
Брокерът се зарадва: опасяваше се, че може и да не е жив.
– Аз ви сънувах. И в съня си ви познах. Вие сте! Вие сте професорът от университета! Нали?
Из високите пожълтели клони на буковете проехтя някакъв гърлен, но радостен и мелодичен глас: „Вива академия, вива професорес...“
– Ти пееш! – отвориха се очите на професора. – И то съвсем прилично. Това е чудо! До вчера стържеше като спирачки на локомотив.
Младият човек се засрами. Негов ли беше гласът? И защо пееше това? Учебната година се откриваше с този студентски химн, останал като завещание от Сревновековието на всички млади хора, посветили се на мъдростта на академичното учение. А наоколо имаше само гора и нищо в нея не наподобяваше аулата на университетското здание. Страхуваше се да доближи полулегналото тяло, втренчено се взираше в бялата коса, разчорлена и рядка; стоеше на някакво почетно разстояние, което смяташе за нужно по някакъв не ...