19.09.2008 г., 13:40

Малка светлинка

841 0 1
2 мин за четене
Ходя по моята пътека, а мълнии над мене и пламъци зад мене... Поглеждам наляво, където до мен върви Шира, а отвъд него стена от мъгла. Викам му, но нито звук не се чува, а мълнии над мене и пламъци зад мене... Хвърлям поглед надясно - там върви Ръмжачът, след него пълна тъмнина. Тръгвам към него, краката ми не ме слушат - продължават по пътеката... А мълнии над мене и пламъци зад мене... Продължавам напред, без да се съпротивлявам, но внимателно и методично опипвам до колко контролирам собственото си тяло, а небето е оранжево с мълнии над мене и пламъци зад мене... След обстоен анализ разбирам, че ако си вървя по пътеката, нямам проблеми - контролът е мой, а земята е синя с мълнии над мене и пламъци зад мене... Всяка моя крачка ме приближава все повече и повече към целта на това ми пътуване, крайната точка е близо - усещам го, нещо ме зове, а небето е зелено с мълнии над мене и пламъци зад мене... Двамата ми учители продължават мълчаливо да ме съпътстват, като са съвсем малко зад мен от двете ми страни, колкото да покажат, че аз определям темпото. Постепенно земята и небето придобиват нормалните си багри, или поне тези, които аз имам за нормални. Мъглата се разрежда и постепенно се разнася, а тъмнината изсветлява и пейзажът около нас започва да се оформя, а мълнии над мене и пламъци зад мене... Пътеката се вие в гъста дъбрава, сега дори и да можех, нямам възможност да се отклоня. Излизаме на поляна и го виждам - искрящо бял боен еднорог в цялото си вълшебно великолепие. Знам, че той ме призова тук и аз дойдох, а мълнии над мене и пламъци зад мене... Забавям крачки, спирам на десетина метра от него и срещам погледа си с неговия, смътно усещайки, че спътниците ми също са спрели малко зад мен, но вниманието ми е насочено към еднорога... След няколко минути, прекарани в неподвижно мълчание, бавно изпъвам нагоре лявата си ръка и прибирам обратно мълниите си... също толкова бавно протягам назад дясната ръка и с длан надолу описвам полукръг обратно на часовника, за да укротя пламъците си... Сега вече пейзажът е напълно нормален, като изключим искрящия звяр пред нас. Поглеждам към учителите си за съвет, но двамата разсеяно се оглеждат, а крайчето на опашката на Шира леко нервно се върти. Взимам решение и без да изпускам погледа на рогатия кон, бавно заставам на лявото си коляно и за момент допирам левия си юмрук до земята, после пак, без да губя контакта с очите му, се изправям и застивам в очакване. Еднорогът тропва с копито и посочва с рога си лявата ми ръка, след това се обръща и потъва в гората...
По-късно установих, че на лявата ми длан, където ме посочи този странен звяр, се появи малка светлинка, която обаче можех да видя само като си затворя очите...
- Хайде, стига си се размотавал! И за какво всъщност спряхме тук?! - недоволно изрича Шира.
Учудено го поглеждам, но явно е напълно сериозен. Усмихвам се и без да бързам започвам да крача обратно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...