Ходя по моята пътека, а мълнии над мене и пламъци зад мене... Поглеждам наляво, където до мен върви Шира, а отвъд него стена от мъгла. Викам му, но нито звук не се чува, а мълнии над мене и пламъци зад мене... Хвърлям поглед надясно - там върви Ръмжачът, след него пълна тъмнина. Тръгвам към него, краката ми не ме слушат - продължават по пътеката... А мълнии над мене и пламъци зад мене... Продължавам напред, без да се съпротивлявам, но внимателно и методично опипвам до колко контролирам собственото си тяло, а небето е оранжево с мълнии над мене и пламъци зад мене... След обстоен анализ разбирам, че ако си вървя по пътеката, нямам проблеми - контролът е мой, а земята е синя с мълнии над мене и пламъци зад мене... Всяка моя крачка ме приближава все повече и повече към целта на това ми пътуване, крайната точка е близо - усещам го, нещо ме зове, а небето е зелено с мълнии над мене и пламъци зад мене... Двамата ми учители продължават мълчаливо да ме съпътстват, като са съвсем малко зад мен о ...