Преди дни ми се случи това, исках да го разкажа!
Малката русокоса вещичка се спря до колата ми на улицата. Беше на 7 или 7 и половина... И часът беше 7.00... Сутринта. Тръгнала на училище, с раница на рамене, с телефон в едната ръка и...с книга, в другата...
Застана до колата ми, остави върху капака й първо книгата, а отгоре и телефона си, приглади с ръце дългата си, гъста и сламено руса коса, след това събра ръце, в молитвен жест, затвори очи, прошепна молитвата си, устните й се движеха, после си взе телефона и книгата, наведе се и целуна капака на колата ми... След това се усмихна и продължи...
Малката русокоса вещичка привлече и прикова вниманието ми в тази делнична сутрин, докато пиех кафето си на кухненския прозорец. Толкова нереално беше всичко и толкова красиво...
Усмихнах се... Колата ми вече е част от ритуалите на прелестната малка русокоса вещичка...
Благодаря ти, русокоске, за тайнството, на което станах неволно свидетел...
© Людмила Данова Всички права запазени