Имало едно време една светулка. Тя била малка по размери, но с много силна светлина. Всички я обичали и и се възхищавали. Но светулката не можела дълго време да стои на едно място. Затова през деня обикаляла градините и си говорила с най-различни цветя, сред които хризантеми, божури, зюмбюли и т.н. Но един летен следобед светулката попаднала в градина, в която имало много червени рози. Всички изглеждали горделиви и щастливи, за разлика от една, която била доста по-тъмна от тях. Точно тя привлякла вниманието на светулката. И след като разпитала останалите цветя какво и е на тази роза, те и отговорили, че не дружали с нея, защото не допускала никой от тях до себе си. Светулката била много отворена и се зачудила как е възможно да има такива създания. Затова отишла до розата и я заговорила по възможно най-учтивия начин. Но уви, колкото и да се стараела да я разчупи, тя си оставала все тъй тъжна и студена. За светулката това било предизвикателство и си казала, че всяка нощ ще посещава тъжно ...