Малки природоНЕнаучни разкази - 3.
Произведение от няколко части към първа част
СПОКОЙСТВИЕТО НА ГЛУТНИЦАТА
Хората бяха вдигнали ръце от тях, кучкарите не се появяваха, понякога милостиви жени хвърляха нещо за ядене. Така преживяваше малката кучешка глутница. Ден за ден.
Спокойни дни – защо да се тревожат, когато храната е осигурена, а времето става все по-топло? Е, после иде студът, ама за него кой да ти мисли? Далече е, най-напред трябва да се оцелее…
По обяд дремеха на припек в близката градинка. Гръб до гръб. С изключение на новака, наречен от някаква жевичка Мечо. Ни беше грамаден,, ни рунтав, ама човешки изкривен акъл – над тях звезди, а те мислят за размножаване…
Само че тази седмица нещо я закършиха. Летен сезон, колите тръгваха на нейде от паркингите и не се връщаха. От някое домашно псе, спиращо понякога да се полае с тях, знаеха, че отивали нейде далеч. На курорт…
Какво е това „курорт“ не знаеха, предполагаха, че е нещо лошо, защото храната намаля.
Ама защо да се тревожат – все нещо ще стане. Има си ред в живота – и храна винаги се намираше.
Дори след два дена глад…
На третия кучетата дремеха с издути търбуси. Знаеха си – ще има храна. За днес. Утре… Утре най-напред трябва да дойде.
Спокоен беше и Мечо. Кучешката му душа се носеше нейде към рая за четириногите – дето имаше винаги храна и котки за гонене.
Нищо не го тревожеше вече. Даже беше доволен. Нали направи щастливи колегите си – поне още ден щяха да изкарат с ненужните му вече тленни останки…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
