11.08.2011 г., 18:37

малкият Ред

1.2K 0 1
2 мин за четене

Идва краят на света, каза си Ред, чувайки бумтящите стени около себе си изскочи изпод одеялата и се втурна към прозореца. Това е само буря, увери се той. Замечтано загледа божиите води стичащи се от небесната мъгла, от време на време свирепите гръмотевици пробуждаха чувствата в Ред. Той беше малко сиво изострило ущички пухкаво рисче. В големите стъклени очи се отразяваха небесните водопади на сутрешния град. “Колко е красиво макар и страшно“ си каза Ред и в същия миг наметна дъждобрана и се запъти към вратата. След като прекрачи прага на своята къща Ред се озова точно под дъжда. Лява, дясна, лява дясна, прескачаше гьол след гьол и тук таме в самия гьол. Толкова радостен, макар и мокър, препускаше из градския пейзаж. Забързани хора, машини и реки от дъжд запълваха този мокър пейзаж. На къде ли Ред отива, едва ли той знае, просто към картинката мокра да се включи искаше. Наводненият град, сякаш не улици, а реки плаваха изпод корабите коли и тук таме някой ходеше по вода. Ред се озова на моста, където можеше да наблюдава как небесният океан се влива в земното море. Изведнъж Ред осъзна че е заобиколен от огромния басеин на потоците. „Ами сега“  каза си той  „Ще се удавя“, а беше едва метър висок.

В течение на обстоятелствата трябваше да измисли изход от смъртта.

“Скачам в морето  и от там ще стигна до брега  плувайки”. Така и направи, скачайки от високия мост, без да се замисли за опасността долу . Брегът беше достатъчно издигнат, но и достатъчно далеч от него. Плуваше в соленото море, поръсен от дъжда. „БУМ“ каза небето и изплаши Ред до такава степен, че той се потопи във водата и изпадна в паника. Сега морето не беше само около него, но и в самия него, той се давеше и нямаше кой да му помогне, макар и да имаше кораби наблизо. След  около половин час морето беше изхвърлило малкото му сиво и не толко пухкаво телце на мокрия бряг. Бяха притворени кристалните му очи и телцето беше неподвижно, покосено от смъртта. Бурята беше отшумяла само отстатъчни гръмотевици звучаха  в далечината.  Всичко е като след буря .

„ДУМ“ каза небето  и  малко око надничаше плахо из под топлите завивки. Ред изкочи мокър към прозореца, втренчи се в дъждовния пейзаж и си каза „Колко е красиво макар и страшно“.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • извинявам се за многото пунктуационни грешки ! моля ако има желаещ да го редактира

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...