Идва краят на света, каза си Ред, чувайки бумтящите стени около себе си изскочи изпод одеялата и се втурна към прозореца. Това е само буря, увери се той. Замечтано загледа божиите води стичащи се от небесната мъгла, от време на време свирепите гръмотевици пробуждаха чувствата в Ред. Той беше малко сиво изострило ущички пухкаво рисче. В големите стъклени очи се отразяваха небесните водопади на сутрешния град. “Колко е красиво макар и страшно“ си каза Ред и в същия миг наметна дъждобрана и се запъти към вратата. След като прекрачи прага на своята къща Ред се озова точно под дъжда. Лява, дясна, лява дясна, прескачаше гьол след гьол и тук таме в самия гьол. Толкова радостен, макар и мокър, препускаше из градския пейзаж. Забързани хора, машини и реки от дъжд запълваха този мокър пейзаж. На къде ли Ред отива, едва ли той знае, просто към картинката мокра да се включи искаше. Наводненият град, сякаш не улици, а реки плаваха изпод корабите коли и тук таме някой ходеше по вода. Ред се озова на ...