13.03.2008 г., 20:48 ч.

малко черно разказче 

  Проза » Разкази
914 0 2
7 мин за четене

НЕКА ПОНЕ ВЕДНЪЖ СЕ ВГЛЕДАМЕ В БИСТРИТЕ ОЧИ НА РЕАЛНОСТТА!

В този разказ ще ви разкажа за момиче, което е било малтретирано от баща си и ненавиждано от майка си. Да наречем момичето Лиса. Добре помня сестра й, Сара, която беше по-малка и момичето никога не позволи на баща си да я докосне.
Една сутрин момичето се събуди рано, почувства празнота, почувства болка, спомни си за това, което баща и бе причинил предишната нощ знаеше, че иска да го убие, знаеше, че няма да може да защити още дълдо и малката си сестричка, но знаеше и откъде може да намери бомба. Тя беше помолила свой съученик да я направи и сега само трябваше да я сложи. Постави я в един шкаф, нужно беше само някой да отвори шкафа и бомбата щеше да избухне.
Но точно този ден сестра и се прибра по-рано вкъщи и посегна към шкафа.
Момичето се опита да я спре, но твърде късно.
След като бомбата избухва, тя едва оцеля, а сестричката й не успя да се пребори за живота си. След като излезе от болницата, уплашеното момиче избяга от стария си дом с най-добрата си приятелка и двете се преместиха в дома на бабата на приятелката й. През това време
арестуваха баща й за кражба, която не е извършил, защото му имаха зъб и усещаха, че нещо не е наред.
Така момичето порасна, учи и си намери работа.
До един момент, в който баща и бива освободен от затвора и нея отвлича.
Няма да казвам какво й е причинил, но накрая тя му казва:
- Аз винаги ще бъда твоя дъщеря и колкото и да ме нараняваш, няма да можеш да изключиш факта, че и с теб са се държали по този начин.
Тогава той силно я ударил и я отпратил. Тя нямала сила да направи, каквото и да било, затова просто се свлякла на мокрия под в банята.Освен това, в продължение на седмица била упоявана от баща си с дрога, което още повече повлияло за нейната слабост.
В този момент тя чула сирените на полицейски коли и си помислила: „Този ад най-сетне ще свърши.”
Тогава някой я вдигнал от пода.
- Аз съм нищожество. - казала Лиса. - Убий ме.

- Недей така. - казал приятелят й Скот. - Не си.

- Аз съм убийца. Заслужавам да умра.

- Не е вярно. Не си убила никого.

- Напротив. Когато бях малка, имах  сестра. Беше ми омръзнало и бях сложила бомба в шкафа, но тя го отвори и… - тя не можа да продължи по-нататък. - По-добре да бях умряла, вместо нея.

- Какво щях да правя без теб? Да не говорим, че не си искала да го направиш.

- Сигурен ли си, че искаш да бъдеш с чудовище като мен?

- Не си чудовище. Виж , обичам те и не ми пука какво си направила преди, защото знам, че си добър човек.

И я целуна по челото. След това се прибраха, след като бяха отговорили на въпросите на полицаите.
Така баща й отново се измъква от затвора, но чак три седмици по-късно.
Дотогава момичето вече се смееше, говореше и почти забрави болката до един ден, в който излезе без телефон на пазар.
Тогава Скот разбира от телефонно обаждане, че баща и е загинал при автомобилна катестрофа. Той веднага тръгва на там, знаеше, че няма как някой
да й е казал за това пък и смяташе, че е по-добре да не го вижда. Освен полицията, на улицата има цяла тълпа хора, но не ги пускаха да минат. Той се досети, че едва ли е била случайна катастрофа и се диближи до колата, забеляза, че тя се е преобърнала и начинът, по който е паднала лявата страна не би трябвало да е ударена, но по нея ясно си личеше белег от удар, по който имаше олющена червена боя, естествено от друга кола, защото тази беше черна. Така той осъзна, че не е било случайност, а колата беше изблъскана от пътя. Той се обърна към тълпата - хората не бяха малко, но все пак видя Лиса. Видя отчаянието и гнева в очите й и разбра. Тя се обърна и си тръгна. Щеше да й бъде лесно просто да каже, че баща й го е заслужил. Но Лиса не се оправдаваше, знаеше, че стореното беше ужасно. Не знаеше как ще погледне Скот в очите. Пък и другите й приятели. Не че той щеше да им каже, но как щеше да живее така? После се сети, че може и да не живее. Тръгна към реката и извади джобното си ножче. Всичко това можеше да свърши тук и сега. Но отново някой не беше съгласен с нея - издърпа й ножа от ръцете.

- Не можеш да ме спреш. - каза Лиса. - Пък  и знаеш, че е по-добре да съм мъртва.
- Не знам какво да ти кажа. - каза Скот. - Предполагам, че изборът е твой, но все още държа на онова, което казах. Защо го уби? Полицията щеше да го хване.
- Мислиш ли? Пък и разбрах , че преди да ме отвлече, се е оженил повторно. Какво щеше да стане с жена му и сина му?
И въпреки това, не трябваше да го убивам… той ми беше баща и

- И си го е заслужил. Кой баща се държи така с децата си? Не би…

- Знам, че досега не съм ти признала - прекъсна го Лиса. - Но никога не съм се чувствала, сякаш живея пълноценен живот разбираш ли? Бях малка тогава и всички мислеха ,че съм забравила за това, но аз го помнех. Ден след ден се връщах там, но когато срещнах теб ,забравих за това. И ето - пак същият кошмар. Не мога да живея повече така - омръзна ми от самосъжаления. - каза Лиса.

- Имаш приятели. Имаш мен. Знаеш, че бих ти помогнал с всичко. Пък и да избягаш от живота, не е решение! Виж , просто ми се довери - отново. Можем да се справим с това заедно. - отвърна Скот.

 

 

Лиса знаеше, че самоубийството не е изход от това положение. Пък и не можеше да остави хората, които я обичат. Щеше да умре някога, но не сега, не този ден. Скот продължи да я подкрепя, както и другите и приятели. Избягваха да говорят за тази случка, но винаги, когато имаше нужда, Лиса споделяше, че се чувства гадно.

 

 

P:S: Много, много, много ви моля, кажете какво мислите за разказа. Знам, че изглежда недовършен, но се опитвам да го доизмисля.

 

 


© Сангуин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има много да се работи над този разказ...

    Не е въпроса в това, дали ми допада тематиката, или самата история... Просто не е Литературно издържан!
  • не издържах до края, честно казано. омешани глаголни времена, историята се случва много сухо... много набързо, много на кратко...
Предложения
: ??:??