Малко за панаира на книгата

                         Малко за панаира на книгата

Пристигнах точно навреме за представянето на любимия ми сайт otkrovenia.com в НДК. Качвам се на нужния етаж. Викам си, ще ги намеря. Гледам в президиума г-н Георги Колев - президент и собственик, г-н Петър Пехливанов - художник, Краси - мениджмънт и реклама, главен редактор и сценарист - Мая Попова. Водещи Ина Иванова и Алиса. Фоторепортер - Рени Бакалова.  На изявени поетеси - Ина и Алиса. Всеки каза по няколко думи за любимия ни сайт. Останах очарована от Георги Колев! Поздравления за това, че ни събра в тази хубава къщурка, наречена Откровения. Благодаря ти, момче!!! Мая прочете свой стих. Водещите четоха стихове на изявени поетеси, Тома Кашъмов рецитира стиховете на наши любими поети от сайта. После Рени прочете свой стих. Тя била само на 16 години. Какво съвпадение, точно като мен.

Но малко съм огорчена. Четоха стихове на изявени автори. Аз не съм ли изявена?  Мая ми каза да си подготвя нещо късичко и смешно, защото имало хора, които ме харесват. Как пиша де. Приготвих си и тя ме отсвири. Защо бе? Двеста и двайсет страници много ли са?  Щяло да отнеме много време. Значи за едни може, за мене  - не.

После Кирил Бачев ни посвири на китара. Леле, как имах нужда от това!  Облегнах се на рамото на Весето и не ми се искаше да свършва това вълшебство. И така, приключи представянето на любимия ни сайт. Жоро каза, ако някой иска да прочете нещо свое, да заповяда на сцената. Аз веднага извадих бележките си за парно, но пак не ми дадоха думата. Сайтът бил за лично творчество, а парното съм го ползвала с други, които не присъстват в залата, егати и късмета. Хем казах на мойте да дойдат, ама били на работа. Лъжат. Понеже ме слушат по цял ден дома, не искаха да се претоварват. Не можах да се изявя, а така ми се искаше. Мъка.

Видях, че раздават безплатно календарчета и аз право там. Взех си три. Много хубави, бе. Браво!  Раздадох ги на приятелки и пак нямам. Трябваше да взема повече - нали са без пари. Иначе щях да си взема едно цяло, не половин само до лятото. Дали продават така календарчета на разсрочено плащане. Ще си взимам на два пъти, до морето и след това. Пусто безпаричие.

Седнахме на кафенце, за да се видим и си поговорим. Дойде едно момиче. Веси ме запознава.

• - Това е Жени Маринчева.
• - Приятно ми е - казвам аз и не реагирам. Какво като е Жени, аз пък съм Светлана, а па да видиме на кой името е по-дълго.

Весето добавя:

• - PLACEBO.

Изригнах като вулкан.

• - О, Жени, толкова се радвам да се запознаем! Аз много те харесвам как пишеш. Даже как рисуваш.

Извинявай, Жени, ама аз давам отклонения, сама видя, но иначе съм искрена. 

След малко към мен се задава китаристът. Повярвайте ми, не можах да реагирам. Прегърна ме и ме завъртя във въздуха.

• - Много ми е приятно, аз съм Врабчо.
• - Бе ти си Кондор, ако ме питаш. Кой врабец ще ме вдигне във въздуха с такава сила?!

Това беше интересно запознанство, лошо нема. Седнахме да пием кафе. Хората около нас сигурно съжалиха, че са в НДК. Абе, кефеха ни се. Ние голяма група и няма място за моята слабост Ицето. Я веднага сядай до мен на стола. И нали все целувки и прегръдки вместо коментари, като се гушнахме, като се зацелувахме. Мале... Ице, бях си мила вратлето, но след твоята целувка няма да се къпя.

• - Ангар, ти защо не дойде и теб да те намачкам? Пиша ти отсъствие, така да знаеш!

А Пер Перикон, страхотен мъж! Джентълмен, изявен автор при това и любимец на няколко жени, проверила съм. Защо ли не дойде? Но пък се запознах с екзотични жени, красиви като червени рози, индианки, русокоси и чернокоси хубавици. Честно ми кажете, тук с конкурс ли ги избирате? Много красиви хора това творците, бе!!!

Докато си изпием кафето, младите отидоха да запазят места в някое заведение, за да пийнем и хапнем по случая. Алиса ми даде да й пазя шапката. Като се знам колко съм завеяна, си я сложих на главата. То пък какво стана? Тя ми отивала. Нина ми каза, че съм по-готиния вариант на Лайза Минели. Знам защо ми го каза. Защото аз преди това й казах, че е отслабнала и изглежда чудесно с къса пола. Всичко се връща на този свят - от мен да го знаете! 

И така, пристигаме в заведението, настаняваме се и... Това момче Петър Пехливанов няма късмет у тоя живот. Как му се случи, та седнах до него, просто не знам. Надух му главата. Но той издържа. Браво, ти ще успееш в живота, щом ме изтрая. Голям юнак излезе, да знаеш! Един млад, барнал се в готин костюм, обечка. Сладур! Огледах те аз. И с характер бе! На една маса със сума ти жени и си отстоява неговото. Смелчага. Добре бе, Петре, прав беше, от мен да мине.

Иванова - и тя отслабнала и се разхубавила. Ходила на фризьор. Мая - и тя с прическа, друго си е. Ходят при една и съща фризьорка. Страхотна е. Запишете ми час при Криси, за другата среща и аз да съм нагласена.

Две думи и за Алиса. Тя ми напомня за Василиса прекрасная. „Махнала с едната си ръка - езеро, махнала с другата - лебеди заплували. Алиса махне с едната ръка - реки от бира потекат. Махне с другата - пожари пали. А трябва точно обратното. Питам я: защо? А, не съм аз. На очите си ли да вярвам или на нея, просто не знам. Просто е приказка това момиче, около нея всичко е вълшебство.

Този път в ролята на спящата красавица се опита да влезе Веси, но ние не й дадохме, защото ролята вече е заета. Тоест изтърпяхме я да е красавица, но спяща - не. Кой ще й даде да заспи на толкова шумна маса?! Кирил Кирилов ни изрецитира стихотворение на тръгване. Тъкмо реших след него и аз да се изява и... То станало време да ходя на работа. Жалко, но другия път се дръжте.

Прегръдки и целувки, снимки и... Довиждане и до нови срещи!

компромат ;)(не е от авторката)