Мамо, много те обичам
МАМО, МНОГО ТЕ ОБИЧАМ
Петгодишната Микаела грижливо подреждаше моливите и флумастерите, с които рисуваше и рисуваше. Това бе любимото ѝ занимание, когато искаше да се скрие от виковете на майка си по нея или по тати. Не, че майка ѝ не я обичаше, не че не се грижеше за нея, но понякога малкото ѝ сърчице се свиваше от болка, когато даже за дребни според нейното мозъче нещица тя ѝ крещеше. "Сигурно мама го прави за добро, а аз съм лошата" – самообвиняваше се малкото момиченце. Бавно и почти без желание тя прибираше пособията, с които рисуваше, но без да иска понякога изпускаше кутията и те се разпиляваха... Знаеше какво ще последва и в душичката ѝ прималяваше... Гневните очи на майката се впиваха в уплашеното личице на малката... – Толкова си непохватна, също като баща ти – по-скоро изсъскваше през зъби, отколкото да изричаше думите майка ѝ. Виновно Микаела започваше да събира разпиляното и само големите ѝ черни очи се изпълваха със сълзи, които тя мълчаливо преглъщаше. Толкова много се стараеше да се хареса на мама, да не греши, за да не я ядосва, защото не искаше мама да се ядосва и... крещи. Толкова беше хубаво когато мама казваше: "Ти си ми всичко, ти си живота ми! Мама много обичка Мика" а тя да отговаря :"Мика, много обичка мама!" или пък: "Мама повече обича Мика, а тя отново да ѝ отговаря: "Не! Мика повече обича мама!" Това не беше игра на думи, устните и очите им, говореха с езика на най-истинските чувства между майка и дъщеря, които са неподвластни на времето. Затова малката главица на Мика не проумяваше, защо мама ѝ крещи понякога, като че ли е направила най-голямата пакост. Та тя дори не знаеше каква може да бъде, защото не ѝ се беше случвало... Обичаше майка си и затова беше тъжна, когато тя ядосана изливаше гнева си с крещене. Обикновено сутрин Микаела ставаше преди майка си и бързаше да нарисува рисунка или да направи картичка, в които да изрисува малко сърчице (може би своето) и да напише: "Мамо, много те обичам от Мики", които да подари на майка си. Искаше мама да е щастлива и никога, ама никога да не ѝ крещи! Една мъничка детска мечта, която очакваше сбъдване...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Влади Всички права запазени
