Марина - 1 част
Произведение от няколко части
-
919 5 6Проза » Разкази
-
744 4 12Проза » Разкази
-
1225 3 6Проза » Разкази
-
736 2 7Проза » Разкази
-
716 3 11Проза » Разкази
Когато слънцето засия в небето, Марина тръгна след майка си и подтичваше след нея, защото тя вървеше доста бързо. Носеха сапун и една торба с дрехи за пране. Беше горещо и жежко. По небето не се виждаха облаци, а само лазурно синьо небе. Пред тях реката се влачеше уморена и бавна от летните жеги. Щом стигнаха брега, Марина запретна поли и влезе навътре. Зашляпа и се засмя. Взе в шепи от водата и наплиска лицето си, което беше потно и зачервено.
- Хайде, холан, идвай, че работа ни чака… - завика майка й.
- Идвам, мале…идвам…
Шестнадесетгодишното момиче нави плитките на главата си и завърза отново забрадката си. Примижа срещу слънцето и затвори за миг очи. После тръгна към майка си доволна, че се разхлади от водата.
Извадиха дрехите и се наведоха да ги перат. Около брега белееха големи камъни, на които жените слагаха и търкаха дрехите със сапун. После ги изплакваха във водата и ги намятаха да се оцедят на близките ракити.
Майка й седна да си почине на сянка под дърветата, а Марина се огледа и тръгна пак навътре в реката. Студена беше водата, идваше от балкана и дори силното слънце не можеше да я стопли. Марина разплете русите си плитки и започна да плиска вода около себе си и да се смее.
- Бррр…стой… - чу някой да подвиква високо.
После видя едно момче да дърпа коня си по пътеката към реката. Чернооко, високо и стройно, не го познаваше Марина.
Той се приближи, пусна кончето да пие и се загледа в нея. Коя ли е? Хубавелка… Не я знаеше коя е.
Отвори уста да я попита, когато чу една жена да се провиква наблизо.
- Яяя ….излизай бърже от водата мари… че ще тръгваме…
Тогава видя една сивокоса жена, която изникна из ракитите и с бързи крачки да се приближава и да ръкомаха на момичето.
Янко рече на жената:
- Добър ден.
Но очите му заиграха...
взираше се в непознатата…
Очите й синееха като небето. Лицето й белееше, а тъмните клепки на очите й бяха като изписани.
Той я гледаше като омагьосан. Нито едно мускулче по лицето му не трепна.
Следва…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
