Аnna (Ана Янкова)
186 526
11.10.2023 г., 17:54 ч.

Мария 

  Проза » Разкази
244 2 8
1 мин за четене

 

Той влезе в малката, тясна стаичка, и тихо приседна до леглото. Не каза и дума, само леко погали момичето по главата, а сълзите станаха поточета.

Тежка и тъжна година, туберколозата все още не се лекуваше.

Навън удари камбана, веднъж-два пъти, а после-тишина.

Мария се опита да се усмихне, но бързо се закашля.

Шум от кола, отваряне на врата. Влезе докторът. Бащата отиде до прозореца. Капките дъжд мокреха стъклата и рисуваха стихия. Кашлянето продължи, отначало рязко, а после утихна за кратко.

След минути двамата мъже се усамотиха в кабинета.

-Лоша работа, Леоне! Влошава се! Трябва да влезе в санаториума! И то много скоро! Ще я загубим!

Леон наблюдаваше с горест към ъгъла, после стана от фотьойла.

-Но ти каза, че ще се подобри! Обеща ми! Нали пие хапчета, чайове! Грижиш се! Вчера дори беше весела, играхме на шах, сърцето и танцуваше!

- Много бързо се развива болестта! Преди два дни имаше дух за борба, днес е като сянка, едва си поема въздух! Послушай ме! Действай!

Часовникът отсичаше минутите.

Дъждът отдавна бе спрял.

Пролетта дойде, с дъх на липи.

Само на малкото гробище, един баща ридаеше безутешно.

А слънцето печеше безнадеждно, то гореше.

© Ана Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кое е тъжното, страхотно че тя помага на децата! Благодаря!
  • Тъжно!
    Междувременно Царица Йоанна Българска,съпругата на Цар Борис Трети открива в Трявна с лични средства Санаториум за туберколозни деца през пролетта на 1944 година. Санаториума е оборудван с италиански инструментариум,включително рентгенов апарат.Мисля,че е по проект на архитект Севов.Убит след Девети септември от т.н.Народен съд,като съветник на Цар Борис Трети.
  • Веселине, благодаря за насърчението! Бъди здрав и вдъхновен!
  • С малко думи ,но изразяваш дълбока душевност.С пожелание да редиш подобни писания.
  • Гедеон, благодаря за топлите думи!
  • Младене, благодаря сърдечно!
  • Много силен къс разказ!
    С толкова малко думи си казала толкова много, Ани.
    Нещастието дебне отвсякъде, за да вземе най-свидното ни.
    Много често ни заварва неподготвени и успява.
    А ние оставаме с безграничната мъка на малкото гробище,
    осъдени на доживотна тъга...

    Поздравление!
  • Ана, повечето от нещата, които си писала ми харесват, защото си майстор на емоционалните ескизи. В голяма част от тях има скрита тъга, болка и самота.
Предложения
: ??:??