Мартеничките...
Мартеничките...
Много преди началото на месец март, мартеничките започват да “цъфтят“ в центъра на нашия град, а и не само в центъра, както със сигурност и във всички градове и села у нас... Чудни предвестници на идващата пролет, български - от красиви по-красиви... Винаги си вземам, за здраве - за подаръци на близки... Отбивах се често почти винаги на масата при приятелката ми Добринка... Оригиналните ѝ мартенички - не само красиви, но с майсторски вложен национален мотив в тях... Наистина, български ... Вземах си и повече, да ѝ правя оборот, макар често тя отказваше да й платя... Само че - вече от две години не ми се ще да минавам натам... Светла й памет - Добринка почина... Вероятно - жертва на Ковид, след третата си ваксинация, по съветите на личния й лекар… А от толкова години с Доби бяхме колежки и приятелки ... Беше малко по-голяма от мен и повече от добър човек, прекрасен учител, както и библиотекар ... От нея съм слушала с часове за известния поет Радко Радков - тя се гордееше с личното си познанство с него ... Имали сме заедно чудесни сбирки с приятели, дори изкачихме връх “ Козя стена“ ... Въпреки че, тогава разбрахме, какво точно означава наименованието на този връх - през нощта, с Божията помощ ... Добринка имаше син, омъжи се по-късно и след като се пенсионира, овдовя. Но нямаше внуци, уви ... Tогава, се зае с нейните мартенички ... Случи се тъй, че не бяхме се чували около две седмици, когато телефонът ми отказа връзка няколко пъти и се реших да отида, да я потърся ... Знаех, че синът й работи вкъщи - като че ли саможив, някак ... Той не ми отвори и се чудех какво да правя ... Като се разхождах навън пред техния огромен блок, завързах непринуден разговор с няколко жени от съседния блок ... И се оказа, че те много добре били я познавали - от тях ме сряза жестоката вест за Доби ... Втория път имах късмет, влязох във входа с пощальона и синът й се показа на вратата, но не разбрах защо не е съобщил на никого от приятелите й ... А на следващия ден, с друга приятелка я издирихме и се простихме с нея - на гроба й, с цветя ... Но не мога да забравя - какво говореха пред мен онези жени тогава, отвън пред съседния блок ... Добринка не беше ми споделяла за това - преподавала е безплатно уроци по Български език и литература на зрелостници и на по-бедни ученици в нейния квартал ... Да, милата, тя беше такава - човечна, скромна ... Тъгувам за нея, но все пак, за радост - още пазя от мартеничките на Доби ... Скъп мой спомен ...
ДораГеорг
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени
