1.09.2012 г., 23:15

Маската 

  Проза » Разкази
1314 0 7
15 мин за четене

© Нигяр Хамидова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Направила си една дисекция на депресията. Все едно си завела лирическата си в една празна стая и си я накарала да си задава въпроси на глас, на които да отговаря на глас. Стаята всъщност е огледалото. Осъзнала си я и си я пратила да излезе от тази стая.
    ...
    "Нахален, образован мъж! Какво по-хубаво като начало на деня?" После някой и е напомнил, че трябва да знае поне десет номера на приятели. Както и това, че "колкото повече се взираш в бездната, толкова повече тя започва да се взира в теб."
    После винаги следва това:
    "Истинска човешка усмивка! Без тренирани мимики пред огледалото! Ето този човек имаше пълното право да застане пред образа си и да го аплодира." Като осъзнаване е.
    И накрая:
    "Откога не бях произнасяла собственото си име! Толкова странно ми прозвуча сега… Почти като Кока-Кола ли?! Не, не, само като Бера Дила…"

    Което звучи като - "трябва да съм си аз".

    А за да излезеш от това сътояние е необходимо тава: "Даже не се повдигна, когато ми стисна ръката." Ръка, която трябва бъде подадена като от самия теб към себе си, така и от някой друг.

    Различна си в този разказ. Пораснала. Но умееща да цени.
  • В много дълбоки води съм Кадир,но плувам -не потъвам,скоро съвсем скоро ще съм тук
  • Благодаря ви!
  • Добре, че те има, Нигяр... И не преувеличавам, за мен разказите ти са много специални. Благодаря!
  • Харесах!
    Радвам се, че прочетох!
  • Нещо твърде различно от всичко, което съм чела от теб.
    Не спираш да ме изненадваш, Нигяр.
    Това е първият разказ, който чета два пъти последователно.
    Впечатли ме дълбокият психологизъм тук. Харесах, много!
    П.П. И при катеричката бях
    Поздрави!
  • ...!!!
Предложения
: ??:??