Мастика

Мастика

Снощи, както винаги, се прибрах от работа. Съблякох си костюма на Джорджо Армани и си сложиш един анцуг с три черти. Налях си скоч, сложих си лед, малко задимена светлина и си пуснах симфония 15 на Шостакович. Както си отпивах от 18-годишния скоч, изведнъж, съвсем неочаквано, ме засърбя страшно интензивно ануса. Имам една писалка “Паркер”, спомен ми е от един конгрес преди години. Опитах се да се почеша с нея, но уви. Не можех да си намеря място от сърбеж. Студена вода, Фенистил гел, листа от индрише, лед… нищо не помогна. Пих по още три питиета и си легнах. Дълга нощ беше, опитах се да се разсея с Шостакович, сърбежът се усили. По малките часове спрях музиката, легнах изтощен и съм заспал. На сутринта станах и започнах да се ровя в Гугъл. Има хиляди причини да те засърби в десятката.

Посъветвах се с личния си лекар. Нищо. Правиха ми тест за алергия. Нищо.       

- Здрав си – ми вика докторът, – нищо ти няма.

Изведнъж се засмях на глас пред него. Сетих се за онзи виц, в който един като мен ходил на лекар със страшен сърбеж около ануса. След като го питал дали се къпе редовно, пациента му казал: да, ама след месец ме засърбява отново.

Успокоен се прибрах, сипах си скоч и си пуснах Шостакович. Не понасям класическа музика, лази ми по нервите. Но съм от село. Все пак живея в голям град, имам сериозна работа и съм си изградил едно ниво. Пускам Шостакович редовно. В квартала се разчу, че в блока живее голям учен, слуша класическа музика.

-         Откъде сте вие? – ме пита домоуправителят.

-         От тука съм – му викам.

-         Ма вие що все викате така? – ме пита той.

-         От класическата музика е – отговорих му и се провикнах. – Слушам силно Шостакович, Вивалди и така, малко съм оглушал.

Отпих от скоча и усилих Вивалди. Изведнъж ме жегна отново онзи брутален сърбеж. Подскочих уплашен и започнах да си търся писалката. Не я намерих. И нощта беше отново ужасна. Ужас! Карах така цели три месеца. Вечер със скоч в ръката, класическа музика и отвратителен анален сърбел. Ужас! Писалката ми се изкриви, кожата на ръцете ми се ожули от търкане, не смеех да пипна нищо с тези ръце, гнусях се от тях. Исках да се ампутирам от пъпа надолу. Една вечер не издържах и в беса си грабнах грамофона и всички плочи и ги изхвърлих от осмия етаж. Оттогава не ме сърби. Вече като чуя дори само  за Шостакович и освен че ме сърби, ами и ми се доповръща. Вечер се прибирам, свалям си анцуга с три черти, наливам си замразена мастика и айран, пускам си Планета ТВ и се заспивам кратко на дивана. Купих си и нова писалка.

Вчера ме срещна домоуправителят пред входа и ме пита:

-         Селски, ще се прибираш ли тази седмица, мога да те взема с колата?

Отскоро имам лошия навик като се срещам с хора, носещи костюми, да ги гледам втренчено и да следя ръцете им.  Те не са виновни. Аз просто съм от село. Или както е казал философът – най-големият проблем на човека  е, че преценява света и живота като съди по себе си.

Тази събота се прибрах с домоуправителя и колата му у дома. Когато съм сам през почивните дни, пия много мастика, а това не е добре за здравето.

29.04.2010

Николай Михайлов