23.10.2019 г., 21:41 ч.

 Меандърът на Арда 

  Проза » Разкази
762 0 3

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Произведение от няколко части
8 мин за четене
- Ти си ономатопея за удоволствие? Това е последният стих? Така ли свършва? – повдигната вежда и сбърчен нос.
- Да. Не е ли яко? – уверен в собствената си гениалност, Григор пусна загадъчната си секси усмивка.
- Свършването в повечето случаи е готино, да. Ама, честно казано ми е недостатъчно. Искам още.
- Това е идеята на цялото нещо – започваше да се навъсва – какво искаш? Да получиш всичко сдъвкано и изплюто и то да ти даде неизмеримо удовлетворение, отговорите за смисъла на живота и кога се е пръкнала вселената? Това е тривиално, сухо, предвидимо. Носи ми същото чувство като да дам на някого нещо мое и да ми кажат „Добро е“. Кое по-точно е добро? Утрото е добро и то ако си нацелил захарта в кафето. В моя случай какао. Между другото, как може да пиеш кафе?! Не разбирам защо толкова го харесваш. Знаеш ли, че в Албания има малко под три милиона души и четох, че се падат по 654 кафенета на 100 000 души. Това значи, че средно се падат по 152 кафелюбци на едно заведение. И преди да кажеш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Георги Стайков Всички права запазени

Предложения
: ??:??