Медени облачета
Беше лято... Някъде към края на юли... Временцето таман се бе поразхладило... Голяма заслуга за последното имаха пухкавите облачета, които лениво се размотаваха в небесната синева... Точно тях зяпаха Ко Та Рак и Но Щен Вълк. Двамата приятели се бяха излегнали на меката зелена трева около Не Чак Толкова Големия Вир и блажено мързелуваха.
- Хъм - още по-лениво и от облачетата изхъмка по някое време котакът. - Как може облаците да са толкова бели и пухкави, точно като медени кексчета?!
Вълкът изгледа преценяващо небето и рече:
- Само за ядене мислиш - и тайничко се облиза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Вихронрав Всички права запазени
