Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 1

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков

Предварителни бележки

Здравейте! Както някои от вас знаят, даскъл по философия съм. По възможност възнамерявам да си остана такъв поне до пенсия, без при това да ставам професионален писач. Ето защо определям романа си, който ще начена да „раздиплям“ пред вас след малко, като любителски. Както по време на написването му, така и по протежение на няколкото редакции след това, изобщо не съм се замислял за литературни форми и похвати. Едничкото, което правех, образно казано, бе да „вървя“ след събитията и просто да ги описвам така, както се „случваха“ във въображението ми, а сетне... да си оправям бъгчетата и бакийките - ха-ха-ха.

Сега малко предварителни бележчици към четивото:

1. Това е роман-предупреждение или, ако щете, роман-послание. Идеята ми за него (няма да я разкривам тук, понеже става пределно ясна още в първите изречения на пролога) се зароди малко след началото на психозата около коронавируса някъде през пролетта на миналата, 2020 г., ала наченах да го пиша едва на 27 декември - сиреч повече от 6 месеца след това. Освен „Медицинариумът“, обмислях още две заглавия, а именно „Очите на Елмина“ или „Чернота“. Първото от последните две обаче ми се стори прекалено частно, а второто - твърде неопределено. Затова в последна сметка се спрях на „Медицинариумът“, което, струва ми се, в достатъчна степен изразява идеята на писанието.

2. Всички споменати географски места в романа са действителни. Избягвал съм да ги описвам обаче, понеже в съзнателния си живот съм бил само на две от тях - в Париж и Истанбул. При това някъде може да съм допуснал грешчици в наименованието и/или позиционирането им, за което се извинявам предварително.

3. Макар, естествено, да положих максимални усилия да ги „изчистя“, в текста със сигурност има правописни и стилови, а - вероятно - и пунктуационни грешки. Натъкнете ли се на такива, знайте, че са били допуснати неволно. Освен всичко останало, настоящият роман - да припомня - все пак е любителско четиво, а не професионално писание, като при това едничката ръка, която го е редактирала, е... авторовата, разбира се.

4. Бързам жестоко да разочаровам любителите на фентъзи, заявявайки, че в романа няма АБ-СО-ЛЮТ-НО никакви - нито един - фентъзи елементи. Ако, поглеждайки в очите на Елмина през погледа на Турвал, се изкушите да си въобразите наличието на някаква магия, не го правете! Просто... обикновена хипноза, лееекичко видоизменена спрямо известното за хипнозата за целите на повествованието.

5. Та като сме наченали с разочарованията, нека да добавим и още едно, а именно това на харесващите т. нар. „постмодерни романи“. Макар събитията в „Медицинариумът“ да се разиграват в относително далечното бъдеще, той няма абсолютно нищо общо нито с т. нар. „постмодерно“ писане (каквото и да се има предвид под това словосъчетание), нито изобщо с каквото и да било новаторство в сферата на романистиката. Ако трябва да фиксирам жанровата му разновидност, бих го определил като трилър с примеси на хорър или (ако предпочитате) хорър с примеси на трилър - който както го усети. Що се отнася до съдържателната му насоченост, бих го дефинирал като предимно политически с елементи на битова и военна проза.

6. Не търсете какъвто и да било умисъл в имената на героите. Писал съм ги така, както са ми хрумвали в момента.

7. Разбира се, че вече (почти) допотопният образ на стенографката във втора глава и архаизмът „интерком“ - в шестнадесета малко (даже доста - ха-ха-ха) не пасват на високотехнологичната епоха на бъдещето, която описвам, но - кой знае защо - реших да ги оставя.

8. Идеята за балистичните ракети с охладителни бойни глави си е моя измишльотина. Затова, ако ме попитате какво се случва с материята при температура от минус 251 градуса по Целзий, едничкото, което ще съм в състояние да ви отговоря, би било: Че откъде да знам - ха-ха-ха! Същото се отнася и за декатрона, корондолите и сънотворката. Останалите технически приспособления и оръжия - холофоните, холовизията, лъчевите пистолети и анихилаторите - са заимствани от писанията на други автори, разбира се. Доколкото ми е известно, вече има летателни костюми, но силно се съмнявам двата на героите ми да са много подобни на тях.

9. Де е България ли? Няма я. Просто нито веднъж не ми хрумна... да я съзра във въображението си - ха-ха-ха. Допускам обаче, че, подобно на много от останалите държави, е била „погълната“ от Всеобщата глобална медицинария някъде, да речем, около 2050.

10. (Почти) никак не съм запознат с военната йерархия. Доколкото ми бе възможно опитах да я проуча, естествено, но сто на сто съм допуснал грешки, за които моля да ми простите.

11. Първата част на романа написах в периода между края на декември миналата и края на януари тази година. Всичко останало добавих няколко месеца по-късно - през отминалата лятна ваканция, оставяйки редактирането за есента.

12. ВНИМАНИЕ! - Навсякъде, където съм се връщал към случилото се преди описваното в момента, съм използвал минало предварително време. Предпочетох да постъпя по този начин, за да може читателят винаги да знае точно къде във времето се намира - ха-ха-ха. Пример: случващо се в момента („видя“), случило се преди това („бе видял“). Все пак държа да отбележа, че съм свел ретроспекциите до възможния минимум. Сторил съм го - признавам - по авторска приумица. Самият аз в ролята си на читател предпочитам действието да се разгръща постъпателно (от началото към края, разбира се), а не непрестанно да бъда „лашкан“ между далечното минало, несъстоялото се бъдеще и изплъзващото се настояще. Намирам, че това ужасно накъсва текста, поставяйки читателя в нещо, което бих нарекъл „времева шизофрения“ - ха-ха-ха.

13. Защо разположих медицинариум „Вестенгард“ точно в Трондхайм ли? Уверявам ви, че ако знаех, с удоволствие щях да ви отговоря - ха-ха-ха. А иначе предпочитах да е на по-прохладничко, на морския бряг и - кой знае защо - сред скали. (Е, може би Трондхайм е едно съвсем различно в сравнение с описаното в романа място. Ако е така, просто си го представяйте... като един чиста проба фалшив Трондхайм собствено производство на автора - ха-ха-ха!...) Що се отнася до позиционирането на медицинариум „д-р Роже Рокар“ в Марлероа, поставих го там просто защото това е единственият парижки квартал, който съм посещавал.

14. Хайде сега малко за авторското и сродните нему права. Обстоятелството, че сам редактирам и разпространявам писанието си, напълно ме освобождава от тегобата да се придържам към каноничността им. Просто написах нещо и се радвам, че тук (и евентуално на други места в глобалната мрежа) то ще види бял свят - нищо повече. Не ми се занимава с издателства, не възнамерявам да публикувам текста на хартия, нито пък - съвсем не - да изисквам от когото и да било да си плаща, за да го чете. Впрочем това, което предстои да публикувам, е електронна книга, макар да не е административно формализирано като такава. В последна сметка днес има всевъзможни начини за четене на текстове в електронен вариант, вкл. след като същите биват конвертирани в звук или преобразувани в някакъв друг удобен за читателя формат. Накратко: предпочитам да си остана лаик в разпространяването било на този и на които или каквито и да е други авторски текстове. Освен всичко останало, това ми осигурява поне относителна независимост от бремето на цензурата и автоцензурата, а на евентуалните ми читатели (ако има такива, разбира се) - да четат без каквито и да било условности, пречки и ограничения. Ако прочитането на романа достави удоволствие на (и/или накара да се замисли) поне един човек, значи написването му си е заслужавало... - нали?

15. Накрая, както обикновено се прави, бих желал да изразя благодарности:

на безжичната си клавиатура „Лоджитек“, която, въпреки изтезанията, на които я подлагах..., твърдо „отказа“ да се скапе,

на всички приятели и познати, с които си говорех по телефона и/или се срещах по време на писането

и, разбира се, на майка ми, която, незнаейки с какво точно се занимавам, винаги намираше най-сюблимните моменти да ме призове да се присъединя към нея за филмче - ха-ха-ха...

Това е. Спирам дотук с уводните си слова. Останалото - добро или лошо - ще „говори“ само за себе си.

София, декември 2021